Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Мили братко — каза той на кандидата, — в нашата компания не трябва да търсиш богатства, слава или плътски наслади. Трябва да търсиш три неща. Първо, да се отречеш и отхвърлиш греховете на света. Второ, да служиш на нашия Бог. И трето, да бъдеш беден и смирен. Ще обещаеш ли на Бог и нашата Дева, че ще служиш на магистъра на този храм до края на дните си? Че ще живееш в целомъдрие и без лична собственост? Че ще спазваш законите на този дом? Че никога няма да напуснеш ордена нито насила, нито в момент на слабост, в добри или в лоши времена?
Тези думи бяха използвани от самото Начало и Дьо Рокфор си спомни мига, когато бяха отправени към него преди трийсет години. Още усещаше огъня, който бяха възпламенили и който сега гореше с яростна сила. Да бъдеш тамплиер означаваше много. И той беше решен всеки кандидат, който щеше да облече расото по време на управлението му, да осъзнава тази пълна отдаденост.
Той погледна коленичилия мъж.
— Какво ще отговориш, братко?
— De par dieu. В името на Бога, ще го направя.
— Съзнаваш ли, че може да се наложи да жертваш живота си? — След случилото се през последните няколко дни този въпрос придобиваше особено значение.
— Без съмнение.
— И защо би пожертвал живота си за нас?
— Защото магистърът ми заповядва.
Верният отговор.
— И ще го сториш без възражения?
— Да възразя би означавало да наруша устава. Задачата ми е да му се подчинявам.
Дьо Рокфор направи знак на един брат, който извади парче плат от дървен шкаф.
— Стани — каза той на кандидата.
Младият мъж се изправи. Беше облечен в черна вълнена дреха, която покриваше крехката му фигура до босите крака.
— Съблечи я — заповяда Дьо Рокфор и мъжът вдигна дрехата над главата си. Под нея той беше облечен с бяла риза и черен панталон.
Братът с плата се приближи и застана отстрани.
— Ти свали покривалото на материалния свят — поясни Дьо Рокфор. — Сега те обгръщаме с дрехата на твоето членство и ще празнуваме прераждането ти като брат от нашия орден.
Той направи жест и братът се приближи и уви кандидата с плата. Дьо Рокфор беше виждал много възрастни мъже да плачат в този момент. Самият той се беше борил да овладее чувствата си, когато същото парче плат беше загърнало тялото му. Никой не знаеше колко старо е това наметало, но в шкафа за посвещението се пазеше едно още от Началото. Знаеше добре историята на една от някогашните плащаници. С нея било увито тялото на Жак дьо Моле след разпъването му на вратата на Парижкия храм. Дьо Моле лежал увит в ленения плат два дни, прекалено изнемощял и изранен, за да може да се помръдне. През това време бактериите и химическите вещества от тялото му попили в тъканта. Петдесет години по-късно очертанията били възприети от лековерните християни за контури на Христовото тяло.
Това винаги му се бе струвало безкрайно подходящо. Магистърът на рицарите тамплиери — водачът на един предполагаемо еретичен орден — се беше превърнал в модела, по който всички художници след него рисуваха лицето на Христос.
Той се вгледа в насъбралото се множество.
— Пред вас стои най-новият ни брат. Той е с плащаницата, символизираща прераждането. Всички ние сме преживели този момент и това ни свързва. Когато ме избрахте за ваш магистър, аз ви обещах нов орден и нова посока. Обещах ви, че отсега нататък малцината няма да знаят повече от мнозинството. Обещах ви, че ще открия Великата тайна.
Той пристъпи напред.
— В момента в архивите ни се намира човек, който знае неща, които са ни нужни. За съжаление, докато предишният магистър бездействаше, хора извън нашия орден са правили проучвания. Лично проследих действията им, изчаквайки подходящия момент да се включим в това търсене. — Той замълча. — Този момент настъпи. Отвъд тези стени има братя, които участват в търсенето, и скоро към тях ще се присъединят и други от вас.
Докато говореше, погледът му се отправи към капелана. Италианецът със строги черти беше главен прелат, най-висшият свещенослужител в ордена. Ръководеше останалите свещеници, които представляваха една трета от членовете на ордена, посветили живота си единствено на Христа. Думите му имаха тежест, още повече че говореше изключително рядко. Преди малко, когато съветът беше свикан, капеланът беше изразил загрижеността си по повод неотдавнашните смъртни случаи.