Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Това място е ужасно — каза демонът.
— Не си добре дошъл тук — изкрещя Сониер.
— Тогава защо ме включи?
Сониер не отговори. От сенките изникна някаква фигура. Човечето в кафяво монашеско расо от „Правилата на Каридад“. Пръстите му още стояха на устните, сякаш им казваше да мълчат, и бе понесъл столчето, върху което пишеше АСАВОСЕ А° 1681.
Човечето свали пръста от устните си и каза:
— Аз съм алфата и омегата, началото и краят.
И изчезна.
Появи се някаква жена. Лицето й се криеше в сенките. Беше облечена в обикновени черни дрехи.
— Знаеш къде е гробът ми — каза тя. Мари д’Отпул дьо Бланшфор. — Страх ли те е от паяци? — попита тя. — Няма да ти сторят нищо лошо.
Върху гърдите й се появиха ярки като слънце римски цифри. LIXLIXL. Един паяк се появи под символите, същият като на надгробната плоча на Мари. Между крачетата на паяка имаше седем точки, но две от местата, близо до главата, бяха празни. Мари очерта с пръст линия, започваща от врата й, продължаваща надолу по гърдите й, през ярките букви, до изображението на паяка. Там, където бе минал пръстът й, се появи стрела. Същата двувърха стрела като тази върху камъка.
Малоун се носеше във въздуха. Понесе се извън църквата, през стените, през двора в цветната градина, където статуята на Девата се извисяваше върху вестготската колона. Камъкът обаче не беше мръсносив и обрулен от времето. На него проблясваха думите РАЗКАЯНИЕ, РАЗКАЯНИЕ и МИСИЯТА 1891.
Демонът Асмодей отново се появи и каза:
— С този знак ще го победиш.
На земята до колоната лежеше Кай Торвалдсен. Под него на асфалта имаше локва кръв, а ръцете и краката му бяха застинали под странен ъгъл. Очите му бяха отворени, блеснали от шока.
Той дочу глас. Твърд, ясен, механичен. Видя телевизор. Мустакат мъж четеше новината за смъртта на мексикански адвокат и датски дипломат. Причините за убийството не бяха известни. И последиците.
— Седем мъртви, девет ранени.
Малоун се събуди.
Беше сънувал смъртта на Кай Торвалдсен и преди, но никога във връзка с Рен-льо-Шато. Очевидно, докато се бе опитвал да заспи преди два часа, съзнанието му бе превъзбудено от натрапчиви мисли. Най-накрая се беше унесъл в една от многото стаи в замъка на Касиопея Вит. Беше го уверила, че натрапниците им отвън ще бъдат наблюдавани и че са подготвени, ако Дьо Рокфор реши да действа през нощта. Беше съгласен с преценката й. Бяха в безопасност, поне до настъпването на утрото. Беше заспал, но съзнанието му беше продължило да пресъздава събитията.
По-голямата част от съня му избледня, но той ясно си спомняше последната част — телевизионния водещ, който говореше за нападението в Мексико Сити. Впоследствие беше разбрал, че Кай Торвалдсен е излизал с мексиканската адвокатка. Била решителна, смела дама, която разследвала мистериозен картел. Местната полиция научила, че е получавала заплахи, но не им обърнала внимание. Наблизо имало полицаи, но странно, нито един от тях не бил достатъчно близо, когато стрелците излезли от колата. Двамата с младия Торвалдсен седели на една пейка и обядвали. Малоун се бе оказал наблизо, на път към посолството, изпратен в града по служебна задача. Беше използвал автоматичния си пистолет и беше застрелял двама от нападателите, преди другите двама да осъзнаят присъствието му. Останалите така и не бе видял, макар че единият беше вкарал куршум в лявото му рамо. Беше успял да го застреля, преди да изпадне в безсъзнание, а последният нападател беше обезвреден от охраната на посолството.
Но много куршуми бяха попаднали в целта. Седем мъртви, девет ранени.
Той скочи от леглото. Току-що беше разкрил загадката на Рен.
53
Абатство „Де Фонтен“, 01:30 ч.
Дьо Рокфор прокара магнитната карта през сензора и вратата се отвори. Влезе в ярко осветената библиотека и тръгна между рафтовете с документи с ограничен достъп до мястото, където седеше Ройс Кларидън. На масичката пред Кларидън имаше купчини с документи. Архиварят седеше от едната му страна и търпеливо го наблюдаваше, както му бе наредено. Дьо Рокфор му направи знак да се оттегли.
— Какво научи? — попита той Кларидън.
— Материалите, към които ме насочи, са доста интересни. Не съм съзнавал истинското влияние на ордена след чистката през 1307 година.
— Историята ни е богата.
— Открих описание за изгарянето на Жак дьо Моле. Очевидно много от братята са присъствали на това зрелище в Париж.