Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Рицарю — извика Нел.
Той спря и се обърна.
— Ще ти направя една услуга. Не я заслужаваш, защото братята ти непрекъснато ми пречеха. Но пък и орденът ви не заслужава случилото се с него. Ще ти подскажа нещо, което да ти помогне в търсенето. Не съм го записал никъде. Дори в дневника си. Ще го кажа само на теб и ако си достатъчно умен, може и да разрешиш загадката. Имаш ли нещо за писане?
Дьо Рокфор се приближи до стената и извади от джоба си тефтерче и химикалка, които подаде на Нел. По-възрастният мъж написа нещо и му подхвърли тефтерчето и химикалката.
— Късмет — каза Нел.
После американецът скочи от моста. Той чу как въжето се опъва и след това изпукването, когато вратът му се счупи. Приближи тефтерчето до очите си и прочете на бледата лунна светлина думите, които Ларс Нел беше написал: СТЕФАНИ ДОВИЖДАНЕ.
Съпругата на Нел се казваше Стефани. Той поклати глава. Не му беше казал нищо. Просто се беше сбогувал с жена си.
Вече не беше толкова сигурен.
Тогава беше решил, че ако остави бележката до тялото, тя би послужила като доказателство за самоубийството му. Затова беше сграбчил въжето, повдигнал тялото и напъхал листчето в джоба на ризата на Нел.
Но дали в тези думи се криеше ключът към загадката?
— В нощта, когато Нел умря, той ми каза, че е разгадал криптограмата, и ми подсказа следното. — И той взе от масата молив и написа СТЕФАНИ ДОВИЖДАНЕ на един лист.
— Нима това би могло да е решението? — попита Кларидън.
— Нямам представа. До този момент изобщо не съм се замислял, че е възможно да бъде някаква следа. Ако си прав, че грешките в дневника са умишлени, значи преднамерено са ни го подхвърлили. Търсех дневника, докато Ларс Нел беше още жив, след това го търсех при сина му, но той го държеше заключен някъде. После, когато той се появи тук, в абатството, разбрах, че го е носел със себе си. Магистърът го е пазил до преди няколко седмици. — Той се сети за привидно погрешния ход на Касиопея Вит в Авиньон. Сега вече беше сигурен, че не е било грешка. — Прав си, дневникът е безполезен.
Дьо Рокфор посочи листа.
— Но тези две думи може да означават нещо.
— Но може и да ни заблудят още повече.
Така беше.
Кларидън разгледа написаното с интерес.
— Какво точно ти каза Ларс, когато ти го даде?
Той му разказа всичко и завърши: Ще ти подскажа нещо, което да ти помогне в търсенето, и ако си достатъчно умен, може и да разрешиш загадката.
— Спомням си, че веднъж Ларс ми каза нещо… — Кларидън прерови документите по масичката и откри няколко сгънати листа. — Това са бележките, които си водих в Авиньон за книгата на Стюблен за надгробната плоча на Мари д’Отпул. Погледни. — Кларидън посочи няколко римски цифри. MDC0LXXXI. — Издълбани са върху плочата и се предполага, че е годината на смъртта й — 1681. Но тя се получава, ако махнем нулата, защото такава римска цифра не съществува. Мари обаче е починала през 1781, а не през 1681 година. Възрастта й също е сгрешена. Била е на шейсет и осем, не на шейсет и седем, както е записано.
Кларидън взе молива и написа 1681, 67 и СТЕФАНИ ДОВИЖДАНЕ върху листа.
— Забелязваш ли нещо?
Той разгледа написаното. Не виждаше нищо, но и разрешаването на загадки никога не му се беше удавало.
— Опитай се да разсъждаваш като човек от осемнайсети век. Надгробната плоча е била написана от Бигу. Ключът може да е прост в едно отношение, но същевременно е и много сложен, защото възможностите са безкрайни. Раздели годината 1681 на две — 16 и 81. Едно плюс шест е равно на седем. Осем и едно е равно на девет. Значи имаме числата седем и девет. Сега погледни на колко години е починала — шейсет и седем. Седмицата не може да се обърне, но шестицата става деветка, ако я обърнеш наопаки. Значи пак имаме седем и девет. Сега преброй буквите в написаното от Ларс. В СТЕФАНИ са седем, а в ДОВИЖДАНЕ — 9. Мисля, че наистина ти е оставил някаква следа.
— Отвори дневника на криптограмата и пробвай.
Кларидън прелисти страниците и намери схемата.
— Има няколко възможности. Седем, девет. Девет и седем. Шестнайсет. Едно и шест. Шест и едно. Ще започна с най-очевидното. Седем, девет.
Наблюдаваше как Кларидън брои редовете с букви и символи, спирайки на седмата и след това на деветата, и си записва символа, който се пада там. ITEGOARCANADEI.
— Латински — каза той, като видя думите I tego arcana dei. Аз пазя тайните на Бог.