Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Останалите магьосници профучаха покрай тях, вдигайки гъст облак прах. Рейвън се закашля и замаха с ръка пред лицето си.
— Двайсет и двама – каза той, след като прескочи капрата и се настани до Ротан. – Това ще удвои силите в Крепостта. Гилдията смята ли да изпрати магьосници и при Южния проход?
— Не знам.
— Добре.
Ротан развеселено погледна към Рейвън.
— Колкото по-малко знаеш, толкова по-малко могат да научат ичаните от теб – рече шпионинът.
Ротан кимна.
— Но знам, че Южният проход е наблюдаван. Ако ичаните влязат оттам, Гилдията ще бъде предупредена. Хората в Крепостта ще разполагат с достатъчно време, за да се върнат в Имардин и да се присъединят към останалите. Разстоянието до двата прохода е едно и също.
— Хм. – Рейвън цъкна с език. Той имаше навика да го прави, когато се замислеше дълбоко. – Ако аз бях на мястото на тези ичани, щях да използвам Южния проход. Там няма магьосници, няма Крепост, така че могат да влязат в страната, без да се налага да се бият. Боя се, че това не предвещава нищо хубаво за нас. Макар че... – Той се намръщи. – Тези ичани не могат да се бият заедно. Ако цялата Гилдия се изправи срещу тях, може да успее да убие един или двама. Но ако е разделена, няма защо да се притесняват. Крепостта може да се окаже по-добрият избор.
Ротан сви рамене и се съсредоточи в насочването на горана към средата на пътя. Рейвън мълчеше замислено.
— Естествено, ичаните може да се окажат измислица на бившия Върховен повелител – каза най-накрая той, – чиято единствена цел е била да убеди Гилдията да го остави жив. И бившата ти ученичка му е повярвала.
Ротан се намръщи.
— Продължавай да ми го напомняш.
— Ако ще работим заедно, аз трябва да знам какви са отношенията ти със Сония и с нейния спътник – каза Рейвън. Тонът му бе почтителен, но изпълнен с решимост. – Знам, че си пожелал доброволно да участваш в тази мисия не единствено от лоялност към Гилдията.
— Не – въздъхна Ротан. Рейвън щеше да продължи да дълбае, докато не останеше удовлетворен от събраната информация. – Тя е за мен повече от поредната ученичка. Аз я взех от копторите и се опитах да я науча как да се впише сред нас.
— Но тя не е успяла.
— Не.
— Тогава Акарин я е взел за заложница и ти не си можел да му се противопоставиш. Сега вече можеш.
— Може би. Хубаво ще е, ако просто се вмъкна в Сачака и я върна обратно. – Ротан погледна шпионина. – Но някак си усещам, че въобще няма да е толкова просто.
Рейвън се изкиска.
— Никога не е. Смяташ ли, че Сония може да е влюбена в Акарин?
Ротан почувства прилив на гняв.
— Не. Тя го мрази.
— Дотолкова, че да научи забранената магия и да го последва в изгнанието му, за да се погрижи да оцелее докато, както тя се изрази, се вразумите?
Ротан си пое дълбоко дъх и прогони измъчващия го страх.
— Ако тя вярва, че ичаните съществуват, той лесно я е убедил да извърши всичко това за доброто на Гилдията.
— Защо ще го прави, ако ичаните не съществуват?
— За да го последва. Той има нужда от нея.
— За какво?
— Заради силата й.
— Защо тогава я е обучил в използването на черната магия? Така нищо не може да спечели.
— Не знам. Тя каза, че сама е пожелала. Може би не е можел да й откаже, без да изгуби подкрепата й.
— Сега тя е почти толкова силна, колкото и той. Ако е разбрала, че я е излъгал, защо не се е върнала в Имардин или просто не е съобщила на Гилдията?
Ротан затвори очи.
— Защото... просто защото...
— Знам, че това е притеснително – каза тихо Рейвън, – но преди да се срещнем с тях, ние трябва да обсъдим всички възможни мотивации и последствия.
— Знам. – Ротан обмисли въпроса и лицето му се изкриви. – Това, че е овладяла черната магия, не означава, че е могъща. Той може да я поддържа слаба, като ежедневно отнема от енергията й – а може и да я е заплашил, че ще я убие, ако се свърже с Гилдията.
— Разбирам – намръщи се Ротан. – Това също не предвещава нищо хубаво за нас.
— Да.
— Не ми се иска да го казвам, но всъщност се надявам ситуацията да е точно такава. Алтернативата е много по-лоша за Киралия. – Той цъкна с език. – А сега ми разкажи за сина си.
Когато Акарин спря, Сония въздъхна с облекчение. Въпреки че вече беше свикнала с дългите преходи, тя посрещаше с радост всяка почивка. Сутрешното слънце беше топло и я караше да се чувства сънлива.
Акарин беше застанал на върха на един склон и я изчакваше. Когато се изкачи до него, тя видя, че пътят им е блокиран от поредната пукнатина. Този път беше широка и плитка. Когато погледна надолу, дъхът й спря.