Червени морета под червени небета

— Идеята беше добра — отбеляза Локи.

— Клетите копелета толкова време са били тъпкани, че си заслужават да се натряскат едно хубаво. — Калдрис пушеше бледосиня керамична лула, най-финото и изящно нещо, което Локи бе виждал в ръцете му, и мекото сияние на въглените огряваше лицето му.

По предложение на морския майстор Локи бе наредил да изкарат на палубата големи количества вино и бира („Червеният вестоносец“ имаше обилни запаси и от двете, а за екипажа — два пъти по-големи) и предложи на всички мъже на борда хубава почерпка по избор. Двойна доза прясно изпечено свинско, осигурено от дребното, ала тлъсто прасе, което караха със себе си, за тези, които щяха да останат трезви, за да стоят на вахта, и много пиене за останалите. Калдрис, Джийн и Локи бяха трезви, разбира се, заедно с: четиримата моряци, избрали свинското.

— Точно тези неща те карат да се чувстваш у дома си на кораба — рече Калдрис. — Помагат ти да забравиш каква скука и гадост може да е животът тук.

— Не е чак толкова зле — рече малко замечтано Локи.

— Да, казва го капитанът на шибания кораб в една нощ, пратена от боговете. — Той засмука дим и го издуха над перилата. — Е, ако уредим още няколко такива нощи, ще с разкошно, мамка му! Спокойните мигове са по-ценни от бичовете и оковите за дисциплината, помни ми думата.

Локи се загледа в черните вълни и се стресна, щом различи бледозелена форма, сияеща като алхимичен фенер, която изскочи от вълните и след малко цопна отново в тях. Щом той примига, следата й във въздуха присветна в цветна дъга.

— Богове! — възкликна той. — Какво е това, по дяволите?

Сега вече над вълните се бе образувал цял фонтан от тези същества, на около стотина метра от кораба. Те политаха безмълвно едно след друго, изскачаха от вълните и изчезваха в тях и озаряваха с призрачната си светлина водата, която я отразяваше като огледало.

— Ти наистина си новак в тези води — забеляза Калдрис. — Това са прелитащи духове, Коста. Южно от Тал Верар ги виждаш навсякъде. Понякога на големи ята или подскачащи в дъга над водата. Над корабите. Знае се, че ни следват. Но само в тъмното, да знаеш.

— Някакви риби ли са?

— Никой не знае със сигурност — отвърна Калдрис. — Прелитащите духове не могат да бъдат уловени. Нито докосвани, доколкото чувам. Те прелитат през мрежите като призраци. Може и да са.

— Зловещо е — рече Локи.

— След няколко години им свикваш — отвърна Калдрис, дръпна дим от лулата си и оранжевото сияние за миг се разпали. — Пиринчено море е много странно място, Коста. Някои твърдят, че е обитавано от духовете на Елдрените. А повечето — че е просто обитавано от духове. Виждал съм разни неща. Огънят на Света Корела, горящ в синьо и червено над нока, така плаши вахтата горе, че се напикават от страх. Плавал съм по морета като стъкло и видях… град веднъж. Там долу на дъното, не се шегувам. Стени и кули от бял камък. Съвсем ясно, точно под корпуса ни. Във вода, дълбока според нашите карти хиляда клафтера. Беше истински, колкото е истински и носът ми, а после изчезна.