Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Така, през тази нощ злите духове бяха изгонени далеч от Форшвик и той полека потъна в мразовития покой в сърцето на зимата. Единствено ловците не прекратиха дейността си.
Когато Арн, Сесилия, Суне, Сигфрид, Бенгт и чужденците християни се върнаха с шейните си от Арнес, където бяха присъствали на литургията и изпили умерено количество от коледната бира, за да може и господарят Магнус да вземе участие, дойде времето на голямата промяна.
На другия ден преди обяд всички крепостни във Форшвик бяха повикани да се съберат в старата главна сграда. Бяха повече от тридесет заедно с кърмачетата в ръцете на майките. Много от тях никога не бяха стъпвали в тази обширна зала, тъй като животът им протичаше в работа на полето или в бараките. Хората от домашната прислуга пуснаха по някоя и друга подигравка по адрес на ококорените им от учудване очи. Щом се събраха всички, Арн и Сесилия застанаха пред почетното място. Арн взе думата по молба на Сесилия, въпреки че тези крепостни бяха нейни. Той обяви, че двамата са решили отсега нататък никой във Форшвик да не е лишен от свобода, защото крепостничеството е мерзост в Божиите очи. От този момент всички те са свободни и могат навсякъде да се хвалят и гордеят с името Форшвик, та всеки наоколо да разбере, че идват от място, където крепостни вече няма. Като свободни мъже и жени ще получават заплата за труда си, а тези, които изберат да останат във Форшвик, ще получат възнаграждението си за първата година следващата Коледа. Които от тях предпочитат, могат да се установят като арендатори и да плащат съответната аренда. След тези му думи Арн и Сесилия седнаха на местата си с чувство на разочарование, че от редиците на крепостните не се чуха нито радостни викове, нито благодарности, нито молитви. Изненадата, която забелязаха по много от лицата, ги убеди, че Гуре е спазил думата си. Някои се прегръщаха, тук-там се видяха и сълзи.
Сесилия стана от мястото си и сложи край на шушуканията, като вдигна дясната си ръка в знак към всички, че иска тишина. Обяви спокойно, че утре в тази зала ще се сервира коледната бира и всички свободни хора във Форшвик ще бъдат добре дошли. В първия момент й се стори, че не се е изразила съвсем ясно и повтори казаното, подчертавайки думите всички свободни хора във Форшвик, за да проличи, че те се отнасят за всички присъстващи в залата. Но очевидно те все още не разбираха.
Тогава обясни, че тази есен са сварили толкова бира, колкото се е варяла и по времето на бившите собственици, които са пиели много от това питие и би било жалко, ако сега отиде зян. Сега вече те разбраха и Арн и Сесилия получиха възторжените ръкопляскания, които те очакваха още от самото начало.
Същата вечер седнаха на масата с брат Гилберт и братята Вахтиян, които понякога вечеряха с християните вместо с мюсюлманите в основната сграда. Разговорът беше доста оживен, макар и воден на латински език. Изтъкнаха резервите, с които крепостните приеха вестта за дадената им свобода и бурно проявената им радост от възможността да дойдат да пият от коледната бира. Сесилия изрази съжалението си, че в тази страна бирата е на такава почит и че крепостните предпочитат пиенето пред свободата. Арн и брат Гилберт споделиха разочарованието й.
След кратък размисъл Марк Вахтиян представи нещата по различен начин. Заяви, че никой разумен човек, дори и в тази страна, не би поставил пиенето пред свободата. Радостта от неочакваната за един крепостен покана да сподели коледната бира е първата конкретна проява на тази свобода. Възможността да изпие една халба заедно с господарите си дава на освободения крепостен увереността, че действително е свободен.
Християните прекараха остатъка от нощта в изслушване на тъжния и удивителен разказ за живота на братята Вахтиян. След като били познали огъня, смъртта и разрушението, намерили богатството в обкръжението на различни принцове, после отново се наложило да избягват надвиснали нещастия и да се установят в Дамаск, където се чувствали в безопасност. Сега са много далече от там и не биха могли да кажат дали злочестините им тук, в тази страна накрай света са свършили.
Следващата нощ беше още по-изключителна, защото в празника участваха хора, вкусващи единствено от свободата. Арн имаше опасения голямото количество бира да не доведе до изстъпления и насилия. Сесилия от своя страна се страхуваше най-вече от пиянските повръщания, които никой не ще си направи труда да почисти, тъй като във Форшвик вече нямаше крепостни.