Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Трябва да махнеш или кристалните сервизи, или бюфета. – Посочи стените, без да каже нищо за бялото петно над бюфета. Адриа сведе очи и каза подарявам всички кристални сервизи на магазина. Нека ги продадат и да се радват. Печеля три чудесни стени. И бяха създадени рибите и морските твари и всички морски чудовища. А празното място, което беше оставил на стената манастирът „Санта Мария де Жери“ на Модест Уржел, се озова в компанията на Уелек, Уорън, Кайзер, Бърлин, Стайнър, Еко, Бенямин, Ингарден, Фрай, Канети, Люис, Фустер, Джонсън, Калвино, Мира, Тодоров, Магрис и други удоволствия.
– Колко езика знаеш?
– Не знам. Все едно. Ако знаеш няколко, винаги можеш да четеш на повече езици, отколкото си мислиш.
– Да, разбира се, тъкмо щях да кажа същото – Бернат, малко ядосан. Малко след това, докато изкарваха навън един мебел: – Не си ми казал, че учиш руски.
– Нито пък ти, че готвиш втория на Барток285.
– И откъде знаеш?
– Връзки. В стаята за гладене ще сложа...
– В стаята за гладене не пипай нищо. – Бернат, гласът на здравия разум. – Ще трябва да идва някой да бърше прах, да глади и тем подобни. И трябва да има собствено пространство.
– Аз ще върша това.
– Няма да стане. Наеми някого.
– Мога да готвя тортиля286, варен ориз, пържени яйца, макарони и други тестени продукти и всичко, каквото потрябва. Тортиля с картофи. Салати. Зеленчук с картофи.
– Говорим за по-висши дейности: гладене, шиене, чистене. И приготвяне на канелони или угоено пиле на фурна.
Каква досада. Но накрая послуша Бернат и нае една все още млада и енергична жена, казваше се Катерина. Идваше в понеделник, оставаше да обядва и поддържаше цялата къща без грешка. И гладеше. И готвеше. Беше като слънце сред толкова мрак.
– Вижте, в кабинета по-добре не влизайте. Ясно?
– Както вие кажете – каза тя на влизане и хвърли вещ поглед наоколо. – Но трябва да знаете, че този кабинет е развъдник на прах.
– Не чак дотам, хайде да не преувеличаваме...
– Развъдник на прах, пълен с онези сребристи буболечки, които се въдят в книгите.
– Не преувеличавай, Лола Чика.
– Катерина. Нека поне да бърша праха по старите книги.
– И дума да не става.
– Е, тогава позволете ми да мета и мия пода – Катерина се опитва да спаси някои аспекти на преговорите.
– Съгласен съм. Но не пипайте нищо на масата.
– И през ум не ми минава – излъга тя.
Въпреки добрите първоначални намерения, Катерина трябваше да съжителства с изящни изкуства и енциклопедии, които изпълваха стените без шкафове. Нямаше никаква полза да бърчи недоволно нос.
– Не виждате ли, че няма повече място? – Адриа, умоляващ.
– Ама вижте, апартаментът не е малък. Защо са ви толкова книги?
– За да ги ям.
– Жалко за този хубав дом, стените му изобщо не се виждат.
Катерина видя на какво е заприличала стаята за гладене и каза ще трябва да свикна да работя заобиколена от книги.
– Не се тревожи, Лола Чика. През деня те стоят мирни.
– Катерина – отвърна Катерина, като го гледаше изкосо, защото не беше сигурна дали я премята, или си е луд, та дрънка.
– А всичко това, което си донесъл от Германия, какво е? – попита един ден Бернат, като отвори недоверчиво с върха на пръстите капака на един кашон.
– Общо взето, филология и философия. И някое романче. Бьол, Грас, Фокнър, Ман, Льор287, Капман288, Рот, такива работи.
– Къде искаш да ги сложиш?
– Философията – в антрето. Заедно с математиката и астрономията. А филологията и лингвистиката – в стаята на Лола Чика. Романите – всеки в съответния коридор.
– Хайде тогава, почваме.
– С кой оркестър искаш да свириш Барток?
– С моя. Ще поискам прослушване.
– Много добре, нали?
– Нека да видим дали ще стане. Трябва да поръчаш още лавици.
Поръча ги на Планас, който беше предоволен, защото бясното желание на Адриа да подрежда не стихваше. На четвъртия ден от Сътворението Катерина спечели важна победа, защото успя да измоли от Господа разрешение да избърше праха от всички книги в жилището освен в кабинета. И реши да идва и в четвъртък сутрин срещу скромно допълнително заплащане; така гарантираше, че поне веднъж в годината ще може да се чисти от прах всяка книга. Адриа каза както искаш, Лола Чика, ти знаеш по-добре от мен.
– Катерина.
– И понеже остава място, в стаята за гости – религия, теология, етнология и гръко-римски свят.
Това беше моментът, когато Господ раздели водите и изсуши земята и създаде моретата океани.
– Ще трябва да... Какво предпочиташ? Котка или куче?
– Не, не, нищо. – Сухо: – Нищо.
– Не искаш да ти осират къщата. А?