Изповядвам

29

Адриа свали голям товар от плещите си благодарение на необщителната си майка, която беше мислила за неговата неспособност да се справя с практичните неща и от отвъдното бдеше над сина си както всички майки на света освен моята. Само като си помисля за това, се вълнувам, съзнавайки, че може би в някой момент майка ме е обичала. Сега вече знам със сигурност, че баща ми веднъж се възхити от мен, но съм убеден, че никога не ме е обичал. Аз бях просто още един предмет в славната му колекция. И този предмет се върна от Рим у дома с намерението да сложи ред, защото прекалено дълго се беше спъвал в кашоните с книги, пристигнали от Германия, които още стояха неотворени, запали лампата и биде светлина283. Извика Бернат да му помогне да създаде идеалния ред, сякаш Бернат беше Платон, а той – Перикъл, а апартаментът в Ешампле – оживеният град Атина. И така, двамата мъдри мъже решиха, че в кабинета ще стоят ръкописите, инкунабулите, които ще купи, чупливите предмети, книгите на родителите, плочите, партитурите и речниците, които ползва по-често, и разделиха долните от горните води, беше създадена небесната твърд с нейните облаци, отделена от морските води. В спалнята на родителите, която превърна в своя спалня, се побраха поезията и книгите по музика, раздели долните води, за да има и някое сухо място, и нарече сухото кътче с името земя, а водите нарече морета океани. В неговата детска стая, до шериф Карсън и смелия Черен орел, които стояха на вечна стража върху нощното шкафче, изпразниха, без да ги погледнат, всички лавици с книги, които му бяха правили компания като малък, и там се побраха книгите по история от зараждането на паметта до днес. А също географията и на земята се появиха дървета, семена покълваха и се превръщаха в трева и цветя.

– Какви са тези каубои?

– Не пипай!

Не посмя да му каже, че не е негова работа. Би било несправедливо. Каза само нищо, ще ги изхвърля някой друг ден.

– Хау.

– Какво?

– Срамуваш се от нас.

– Сега имам много работа.

Чух как шерифът, зад вожда арапахо, плю на земята презрително и предпочете да не се намесва.

Трите дълги коридора в апартамента бяха определени за художествената проза, подредена по езици. На нови безкрайни лавици, които поръча на Планас. В коридора към спалнята – романските езици. В коридора към антрето – славянски и скандинавски езици, в широкия коридор в дъното – германски и англосаксонски.

– Ама как можеш да четеш на толкова усукан език като този? – неочаквано попита Бернат, размахвайки „Пешчани сат“284 от Данило Киш.

– С търпение. Ако знаеш руски, сръбският не е толкова труден.

– Ако знаеш руски... – промърмори Бернат обиден. Остави книгата на мястото й и процеди през зъби: – Е, да, така е много лесно.

– В столовата ще сложим литературни есета и теория на литературата и изкуството.