Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Заповедта му остана нечута.
Гибелният легион напразно се мъчеше да удържи фронта. Ансел от Брайърклиф изкрещя на дезертиращите си войници да продължат боя. Галан Ашривер повтори командата ѝ към собствените си войници. Рен нареди на стрелците да не мърдат от постовете си, но те също ги зарязваха един по един.
Лизандра раздра с нокти пищялите на някакъв моратски войник и разкъса гръкляна на друг. Нито един от терасенските воини вече не вървеше след нея, за да обезглавява жертвите ѝ.
Нито един.
Край. Всичко приключваше.
Безполезна - така я бе нарекъл Едион.
Тя погледна към илкените, пируващи на десния фланг, и разбра какво трябва да стори.
47
Едион си бе представял, че врагът ще ги изтреби на бойното поле, докато се сражаваха рамо до рамо. Но не и че ще ги избива един по един, докато бягаха.
Бяха го изтласкали далеч от фронтовата линия, когато Морат проби предната редица, надмогвайки дори Гибелния легион. Скоро разгромът щеше да е тотален.
Някъде отвъд стълкновението стрелците продължаваха да стрелят. Рен беше съумял да въдвори известен ред, макар и колкото да прикрива отстъплението на север.
Отстъпление, ала не дисциплинирано и овладяно. Напротив - войниците тичаха панически, блъскайки се един в друг.
Позорен край, недостоен за историята, за кралството му.
Той обаче щеше да остане - нямаше да помръдне от мястото си, докато не го покосяха.
Хиляди мъже препускаха покрай него с изцъклени от потрес очи. Морат ги следваше по петите, а валгските принцове се хилеха, предвкусвайки пиршеството.
Свършено беше. Тук, на това безименно поле пред Перант. Но над разкъсаните редици проехтя вик.
Бягащите мъже започнаха да спират един по един. Да се обръщат към носителя на вестта.
Едион прониза поредния моратски войник с меча си, преди да осмисли думите докрай.
Кралицата дойде. Кралицата е на фронтовата линия.
В мълниеносен пристъп на наивност Едион огледа небето за пламъци.
Не ги видя.
В сърцето му се загнезди ужас - по-дълбок страх не бе изпитвал никога.
Кралицата е на фронтовата линия - на десния фланг.
Лизандра.
Лизандра се беше преобразила в Елин.
Той се завъртя към несъществуващия десен фланг.
Златокосата кралица в чужда броня стоеше пред два илкена с меч и щит в ръце.
Не!
Думата беше като удар по тялото му, по-мощен, отколкото някога бе получавал.
Едион затича, проправяйки си грубо път през войниците. Към далечния десен фланг. Към хамелеонката, застанала пред илкените без хищнически нокти и зъби, без всякаква друга защита, освен меча и щита.
Не!
Той изблъскваше мъжете от пътя, но снегът и калта възпрепятстваха всяка от стъпките му, докато двата илкена се приближаваха бавно към кралицата.
Предвкусваха убийството.
Но войниците позабавиха отстъплението си. Някои дори подновиха строя, когато викът проехтя отново.
Кралицата е тук. Кралицата се бие на фронтовата линия.
Точно заради това го правеше. Заради това бе придобила беззащитния човешки облик.
Не!
Илкените се извисиха над нея с ухилени уродливи лица.
Твърде далеч. Едион още бе твърде далеч, за да предприеме нещо...
Единият илкен замахна с дългата си ноктеста ръка.
Писъкът ѝ, когато отровните нокти раздраха бедрото ѝ, отекна над глъчката на бойното поле.
Тя се строполи на земята и разпери щит да се предпази.
Едион се разкайваше за думите си.
Връщаше назад всяка дума, която ѝ бе казал, всеки миг на гняв в сърцето си.
И продължаваше да си пробива път през войниците, лишен от дъх, от разум.
Връщаше назад думите си, които и бездруго не бяха искрени.
Лизандра понечи да се изправи на ранения си крак. Илкените ѝ се надсмяха.
- Моля те! - изрева Едион. Викът му потъна сред писъците на умиращите. - Моля те!
Готов беше на всякаква сделка, да продаде душата си на мрачния бог - само и само да я пощадят.
Съжаляваше за думите си. За всичките.
Безполезна. Беше я нарекъл безполезна. Беше я изхвърлил гола в снега.
Връщаше думите си назад.
От гърлото му се изтръгна вопъл, докато препускаше яростно към Лизандра, а тя се мъчеше да стане, използвайки щита за опора.
Войниците се струпваха зад нея в очакване да видят какво ще предприеме Носителката на огъня. Как ще изпепели илкените.
Ала нямаше нищо за гледане. Освен смъртта ѝ.
Лизандра обаче се изправи с разпилени златисти коси. Разпери щита и посочи с меча между двата илкена.
Кралицата дойде, кралицата се бие сама.
Цели тълпи от войници тичаха обратно към фронтовата линия. Завъртяха се на пети, хуквайки към нея.