Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Клъф постави ръка на рамото му.
— Хайде да се обличаме. Ще те черпя една закуска. Долу, на пътя към затвора, има едно кафене.
Джордж замръзна на мястото си.
— В затвора ли отиваш?
— Че ти няма ли да дойдеш?
Джордж го изгледа учудено.
— Трябва да съм в кабинета си. Някой ще ми се обади там, когато всичко свърши.
— И няма да дойдеш до затвора? Всички ще бъдат там — Ломасовци, Картъровци и Краудъровци. Ти си човекът, когото очакват да видят.
— Тъкмо аз ли? — попита Джордж с горчивина. — Е, ще трябва да се задоволят с теб, Томи.
Клъф сви рамене.
— Винаги съм смятал, че след като съм допринесъл с работата си да обесят някого, не бива да си затварям очите пред последствията.
— Съжалявам, но не бих могъл да го понеса. Хайде, аз ще те черпя в кафенето на полицията, после можеш да тръгнеш към затвора, ако държиш.
— Готово.
Джордж се обърна и тръгна към банята.
— Джордж? — каза тихо след него Клъф. — Както и да го гледаш, в това няма нищо срамно. Вярно, няма нищо по-лошо от това в нашата работа, по-лошо е дори от задължението да кажеш на една майка, че детето й е мъртво. Но трябва да свикнеш да живееш с тази мисъл. Аз съм намерил своя начин, трябва и ти да намериш твоя. Остави закуската. Ще те открия някъде довечера, и тогава ще се напием като хората.
Беше осем и петдесет и девет минути сутринта. Джордж наблюдаваше спънатия ход на дългата стрелка на часовника си по циферблата. Свещеникът трябва да бе приключил вече с изповедта на осъдения. Джордж се замисли как ли се държи. Не бе възможно да не изпитва ужас, но все пак сигурно щеше да опита да съхрани някакво достойнство.
Стрелката се плъзна към дванайсетицата и часовникът не близката църква изби глухо първия от ударите на деветия час. Сега вратата на килията на смъртниците се отваряше широко, за да може мъжът да излезе през нея и да извърви последните двадесет фута през живота си. Палачът връзваше китките му с кожена лента.
Вторият удар. Палачът вървеше пред осъдения, съпроводен от помощника си, с възможно най-равномерна крачка — убийците на закона се опитваха да се държат като на ежедневната си разходка в парка.
Третият удар. Осъденият вече беше стъпил от двете страни на капака, чиито крила всеки момент щяха да се отворят, за да погълнат живота му.
Четвъртият удар. Палачът се обръщаше с лице към осъдения, протягаше ръце, за да го спре, а помощникът му клякаше, за да завърже и краката.
Петият удар. Лененият чувал се появяваше отнякъде като по чудо. Палачът го нахлузваше на главата на осъдения с лекотата, придадена от опита. Сега вече всичко върви по-бързо, защото никому не се налага да гледа в очите човека, който ще бъде мъртъв след по-малко от минута. Очите му вече не ги умоляват, не се взират в стените на стаята с ужаса на животно, заловено в капан. Палачът придърпва чувала надолу и го оглажда около врата, за да не попречи някоя гънка на затягането на примката.
Шестият удар. Палачът нахлузва примката през главата на осъдения и проверява медната халка, която замества традиционния възел, поставено точно зад ухото, за да се осигури максимално бързото пречупване на прешлените, заради което обесването се счита поне теоретично за бърза и относително безболезнена смърт.
Седмият удар. Палачът отстъпва назад и дава знак на помощника си. Помощникът изтегля щифта, който изпълнява функциите на предпазител в механизма на бесилката. После, почти в същия миг, палачът дръпва лоста.
Осмият удар. Капаците се отварят, осъденият пропада в отвора на смъртта.
Деветият удар. Всичко е свършено.
Джордж знаеше, че по горната му устна е избила пот. Видя, че ръката, с която посегна за цигара, трепери. Простички човешки жестове, завинаги недостъпни за осъдения, недостъпни и за Алисън Картър от доста време насам.
Едва когато издиша дълбоко, осъзна, че е задържал дъха си. Потърка лицето си с ръка, изпитвайки нещо като благодарност при досега на загрубялата си кожа.
Когато телефонът иззвъня, той подскочи.
През последните пет минути един човек си беше отишъл, а друг — Пол Джордж Бенет — беше дошъл на този свят.
Имаше син.
Книга втора
Първа част
Брукдийн, Грийн Клоуз 14, Кромфърд, Дербишър