Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

Чейс беше наясно, че изостава от графика. Планът беше Нина да участва в срещата за колкото се може по-дълго време, но и двамата знаеха, че рано или късно, щеше да стане очевидно, че тя няма намерение да заведе Групата при метеорита. В този момент нещата щяха да станат грозни, той трябваше да бъде там, за да помогне на съпругата си.

Спускането отне повече време, отколкото предполагаше, а необходимостта да действат безшумно и незабелязано при от­страняването на охранителите ги забави. Въпреки всичко вече се намираха пред хотела.

Вдясно от Еди имаше врата, но вниманието му беше насо­чено към друг вход вляво, в близост до склона. До него има­ше няколко пластмасови контейнера за отпадъци и стълбище, което слизаше надолу; от редица отдушници над него излизаше пара. Явно входът водеше към кухните. Макар единствените гости на хотела да бяха членовете на Групата и техните подчи­нени, служителите на „Блауспер“ бяха в пълен състав, готови да осигурят на ВИП-овете всичко, което пожелаят. Тъй като Еди не искаше невинни жертви, персоналът на хотела трябваше да бъде изваден от опасност.

Чейс отиде до стълбите, направи знак на хората на Глае да го последват и погледна към прозорците за някаква следа от актив­ност. Нямаше такава. Спря се пред първия пластмасов контей­нер, за да се увери, че никой не е излязъл, за да изпуши цигара.

Не беше. Пътят пред тях бе чист.

Другите застанаха зад гърба на Еди.

-      Така - започна той, - помнете, че има и цивилни наоколо. Хванете ги и ги затворете в някой склад или друго помещение, докато си свършим работата. Готови ли сте? - Мъжете кимна­ха. - Да започваме.

Поведе ги към стълбището. Вратата в дъното беше открех­ната, от пролуката се издигаше пара. Чейс я отвори по-широко. Пред погледа му се появи помещение в бели плочки, в което около двайсетина души в престилки приготвяха блестящата ве­черя за техните гости милиардери.

Еди се промъкна безшумно с вдигнат пистолет. Първоначално никой от персонала не забеляза нарушителите, бяха по­гълнати от работата си... след което една жена, която режеше зеленчуци, вдигна поглед в посока на връхлетялото я студено течение. Раздразнението ѝ бързо беше заменено от страх.

-      Може ли малко внимание, моля! - провикна се Еди, за да предотврати писъка ѝ, останалите мъже в камуфлажни дрехи нахълтаха в помещението след него. - Вечерята се отменя. Ни­кой няма да бъде наранен, ако правите онова, което ви кажем, така че приключвайте със заниманията си и стойте мирно. - Ня­кой се раздвижи... един от сервитьорите се спусна към телефона на стената. - Ой! - изкрещя Чейс, когато стреля, заглушеният изстрел строши апарата, преди мъжът да го достигне. - Това се отнася и за теб, Мануел! - Едрият мъж замръзна.