Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Но какви ги говорите? - избухнах аз. - Никога не е ставало въпрос за такова нещо!
- Хайде стига, приятелю, да наричаме нещата с имената им. Това момиченце си е било мръсница.
- Вие сте отчайващ - отвърнах.
- Отчайващ? Та аз само казвам това, което сте написали в книгата, не е ли така?
- Не, не е така, и вие много добре го знаете! В Нола не е имало нищо предизвикателно. Историята й с Хари е любовна история!
- Любов, любов, винаги любов! Но любовта нищо не значи, Голдман! Любовта е хитрост, която мъжете са измислили, за да не си перат дрехите!
Кабинетът на прокурора беше обект на засиления интерес на пресата и това се усещаше и в Криминалния отдел на щатската полиция - според слуховете самият губернатор бил призовал полицията да разреши случая в най-кратки срокове. След разкритията, направени от Сила Мичъл, за Гахалоуд нещата започваха да се изясняват. Уликите сочеха все повече към Лутър и сержантът много разчиташе на резултатите от графологичната експертиза на бележника, от които очакваше да получи потвърждение на интуицията си. Междувременно искаше да научи повече, главно за скитанията на Лутър в Орора. Така че в неделя, 20 юли, се срещнахме с Травис Дон, за да го попитаме какво знае по въпроса.
Тъй като още не се чувствах готов да отида в центъра на Орора, Травис се съгласи да се срещнем в един крайпътен ресторант близо до Монтбъри. Очаквах да бъда зле приет заради онова, което бях написал за Джени, но той се държа мило е мен.
- Съжалявам за публикациите - казах. - Това бяха лични бележки, нищо от тях не трябваше да се издава.
- Не мога да ти се сърдя, Марк.
- Би могъл...
- Ти просто си разказал истината. Много добре знам, че Джени си падаше по Куебърт. Виждах как го гледа. Напротив, според мен разследването ти върви в правилната посока, Маркъс. Впрочем, като става дума за разследването, има ли нещо ново?
Отговори му Гахалоуд.
- Новото е, че имаме много сериозни подозрения, свързани с Лутър Кейлъб.
- Лутър Кейлъб? Онази откачалка? Значи, е вярна историята с рисуването?
- Да. Очевидно момичето редовно е ходело у Стърн. Вие знаехте ли за началника Прат и Нола?
- Онези позорни истории? Не! Когато научих, направо не ми се вярваше. Знаете ли, може за миг да е превъртял, но винаги е бил добро ченге. Не смятам, че трябва да се поставя под съмнение разследването му, както правят журналистите.
- Какво мислите за Стърн и Куебърт?
- Че това са само предположения. Тамара Куин казва, че по онова време ни е предупредила за Куебърт. Мисля, че трябва малко да се изясни ситуацията - тя твърди, че е знаела всичко, но всъщност не знаеше нищо. Нямаше никакво доказателство за твърденията си. Това, което ви е казала, е само, че е имало някакво мистериозно изчезнало конкретно доказателство. Нищо положително. Вие, сержант, знаете колко внимателно трябва да се отнасяме към произволните обвинения. Единственото, с което разполагахме срещу Куебърт, беше черният шевролет „Монте Карло“. А то далеч не бе достатъчно.
- Една приятелка на Нола ни уверява, че е предупредила Прат за това, което става у Стърн.
- Прат не ми е споменавал.
- Как тогава да не си помислим, че е претупал разследването? -забеляза Г ахалоуд.
- Не ме карайте да казвам това, което не съм казал, сержант.
- А Лутър Кейлъб? Какво можете да ни кажете за него?
- Лутър беше странен тип. Досаждаше на жените. Дори накарах Джени да подаде жалба срещу него, след като бе проявил агресия спрямо нея.
- Никога ли не сте го подозирали?
- Всъщност не. Споменавали сме името му и сме проверявали каква кола има - син мустанг, добре си спомням. Във всеки случай слабо вероятно беше той да е нашият човек.
- Защо?
- Малко преди изчезването на Нола се бях уверил, че никога повече няма да се мерне в Орора.
- Тоест?
Травис внезапно се смути.
- Да кажем, че... Видях го в „Кларкс“ в средата на август, точно след като бях убедил Джени да подаде жалба срещу него. Беше я стискал за ръката и й бе направил ужасна синина. Имам предвид, че ставаше дума за нещо сериозно. Щом ме видя, че идвам, той избяга. Подгоних го и го хванах на път № 1. И там... там... Знаете ли, Орора е спокоен град, не исках да броди наоколо...
- И какво направихте?
- Напердаших го. Не се гордея с това. И...
- И какво, началник Дон?
- Долепих си желязото в онези му части. След като го наложих, когато се бе свил надве на земята, извадих колта си, заредих го и му забих оръжието в тестисите. Казах му, че не желая повече да го виждам през живота си. Той стенеше. Стенеше, че няма вече да се връща, умоляваше ме да го пусна. Знам, че не беше правилно, но исках да се уверя, че няма да го виждам в Орора.