Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

Светлината, която се разля по лицето на Хюрем, не убягна от погледа на падишаха.

– Какво? – взря се в очите й той. – Сети се за нещо ли, Хюрем? Да не си открила кой е подхвърлил клеветата?

Вместо да му отговори, тя кимна в знак на отрицание, а наум си каза „Открих го, Сюлейман!“

– Разнасянето на такава клюка, дори и да не е истина, е по-лошо и от въшки.

– Да. Тогава да се разберем така: точка по този въпрос! Затварям страницата „Рюстем“.

Хюрем пак кимна, този път в знак на съгласие. Не промени обаче умисленото си изражение, а след малко промълви, сякаш на себе си:

– Ами ако наистина Рюстем ага е жертва на клевета?

– Какво искате да кажете?

– Ако женихът не е прокажен, господарю мой?

– Какво да направим тогава, жено? Как да разберем? Да извикаме човека и да го попитаме „Ти, ефенди, прокажен ли си?“. Да вземем да надзъртаме под ризата му, в гащите му – това ли?

На Хюрем й направи впечатление, че за пръв път чуваше подобни думи от устата на падишаха. Значи той беше ужасно ядосан. Никой по-добре от нея не знаеше колко дълго стаяван можеше да бъде гневът на Сюлейман. Тя най-спокойно стана, остави метнатия на плещите й кафтан да се свлече бавно на пода. На себе си нямаше нищо друго, освен тънкото като паяжина бельо, което подчертаваше формите на тялото й направо подлудяващо. Знаеше, че щеше да му вземе ума и затова тръгна към него с плавно полюшване. С едната си ръка го прегърна през врата, с другата погали като с крило на гълъб гъстата му брада и въздъхна:

– Моят султан намира изход от всяка ситуация, колкото и трудна да е тя!

Сюлейман усети надигащата се в него страст, но си наложи да откъсне поглед от бялата шия на съпругата си, от която желанията му се разпалваха още повече, и да се овладее:

– Не! Единственият начин е да затворим страницата!

Тя обви врата на падишаха и с другата ръка. Притисна едрите си стегнати гърди в него.

– Отдавна сте го намерили! Не измъчвайте своята робиня! Какво си въобразява моят велик султан? Че Хюрем няма да разгадае какви мисли му се въртят из главата ли?

Сюлейман усети, че е готов да се поддаде на сладострастието, което направо поглъщаше гнева му.

– Хайде, казвайте! – изчурулика жена му отново. – Хрумна ви да изпратите главния лекар заедно с другите ваши лекари да прегледат хубавичко кандидата за нашата дъщеря Рюстем ага, нали?

„Не ми е хрумнало, естествено! – измърмори си Сюлейман. – Толкова много се ядосах, че въобще нищо не ми е хрумвало!“

– Аллах е свидетел, че дори сте ги изпратили отдавна.

Беше вече толкова близо до него, че още малко – и устните им щяха да се докоснат. Сюлейман започна да диша учестено, гърдите му се издуваха и спадаха като мех.

– Чудесно сте го измислили! – притисна се още повече под ръката на падишаха, с която той вече я обгръщаше през талията. – Да видим лекарите дали ще открият въшки по Рюстем!

– Въшки ли?

Вместо отговор, Хюрем прокара нежните си пръсти през брадата на своя съпруг. Леко насочи в ухото му горещото си като огън дихание, а езикът й близна меката част.