Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Ние вече се познаваме — поясни той — от Венеция и Рим.
Аз се престорих на замислен и му отговорих, че положително се заблуждава. Прелатът, който подозираше причината за моето поведение, не настоя на твърдението си и се извини. Поканих го на чаша кафе, той прие, след това се сбогува с молба на следния ден да му направя честта да закусвам с него.
Решен да постоянствувам в отричането, аз отидох у прелата, който ме прие приятелски. Тогава той беше висш таен секретар на апостолическия съд в Болоня. Донесоха шоколада и докато пиехме, той ми каза, че вероятно имам сериозни основания за моето въздържане. Но било несправедливо от моя страна да нямам доверие в него, тъй като въпросната работа ми правела чест.
— Не зная, монсиньор, за каква работа се касае.
Той ми подаде някакъв вестник и ми посочи да прочета една статия. Представете си моята изненада, когато видях статията под рубриката Пезаро:
Господин де Казанова, офицер от полка на кралицата, е дезертирал, след като е убил на дуел един капитан. Не се знаят причините за този дуел. Знае се само, че споменатият офицер се е отправил към Римини върху коня на другия, който е останал мъртъв на място.
Въпреки изненадата и обзелото ме желание да се смея, прочитайки нещо, в което се смесваше толкова много неистина с толкова малко истина, аз не промених израза на лицето си и казах на прелата, че Казанова във вестника е някой друг, не аз.
— Може да е така, но все пак вие сте същият, когото видях преди един месец при кардинал Акуавива и преди две години при моята сестра, госпожа Лоредан във Венеция. Освен това банкерът от Анкона ви е записал в своята менителница до господин Орси също като абат.
— Е, да, монсиньор, Ваше Превъзходителство ме принуждава да призная, че съм същият, но ви моля да ограничите всички въпроси, който бихте ми задали. Честта ме задължава да пазя днес строго мълчание.
— Това ми стига. Да говорим за друго.
След няколко минути приятелски и вежлив разговор аз го напуснах, като му поблагодарих за желанието да ми помогне. Видях отново този архиерей чак шестнадесет години по-късно и ще говоря за това на съответното място.
Смеех се вътрешно на всички неверни истории и обстоятелства, които се трупаха, за да им придадат вид на истина. Оттогава станах голям скептик по отношение на историческите истини. Все пак изпитах истинско удоволствие чрез моето въздържане да подхранвам мисълта, че съм същият Казанова, за когото се пишеше във вестника от Пезаро. Бях сигурен, че прелатът ще пише във Венеция, където това дело би ми правило чест, поне докато се открие истината, която би оправдала моето въздържане. Освен това, тогава може би щях да съм вече далеч. Тази мисъл допринесе твърде много за решението ми да отида във Венеция, щом получа писмо от Тереза, тъй като мислех, че там бих могъл да я дочакам много по-спокойно, отколкото в Болоня. Впрочем в моето отечество нищо не би ме спряло да се оженя за нея. Междувременно, баснята ме забавляваше и аз очаквах всеки ден опровержение във вестника. Във всеки случай офицерът Казанова вероятно се е смял на мнимо отвлечения от него кон също така, както аз се смеех на хрумването, което ме накара да се преоблека в Болоня като офицер, като че ли нарочно исках да потвърдя тази басня.
На четвъртия ден от моето пребиваване получих чрез специален пратеник едно дебело писмо от Тереза. Тя ми съобщаваше, че в деня на моето заминаване от Римини барон Вайс й представил херцог де Кастропиано, който, след като я чул да пее, й предложил хиляда унции годишно, ако тя желае да гастролира в театъра в Сан Карло, където трябвало да отиде незабавно след ангажимента й в Римини. Тереза помолила за осем дни за размисъл и ги получила. Към писмото си беше прибавила два особени листа. Единият беше написаният от херцога договор, който тя ми изпращаше за сведение и не искаше да подпише без моето съгласие. Другият — едно формално задължение да остане на доживотна служба при мен. Пишеше ми, че ако искам да отида с нея в Неапол, тя би се срещнала с мен на всяко посочено от мен място и ако искам да отклоня връщането в този град, трябвало просто да отхвърля това предложение и да съм сигурен, че тя не знае никакво друго щастие, освен да се подчинява безрезервно на моите желания.