Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Две трепкащи алени светлинки се появиха в сянката близо до камината. После сянката се раздвижи и огромната фигура на канима пристъпи напред към мястото, където от коридора проникваше слаба светлина.
Варг изглеждаше като нещо, извадено от нощен кошмар. Огромен, дори по стандартите на канимите, извисяваше се на почти десет фута височина. Козината му беше абсолютно черна, но я пресичаха толкова много бели ивици на местата над бойните белези на канима, че при такова осветление тя изглеждаше почти сива.
Едното му ухо беше разкъсано и в него висеше златен пръстен с искрящ червен камък, оформен във формата на човешки череп. Очите му, с черни ириси на кървавочервен фон, изучаваха Тави с интелигентно и насмешливо изражение и въпреки размерите си, той се придвижи пъргаво като котка, когато безшумно прекоси стаята и застана пред Тави.
Тави наклони глава настрани, излагайки гърлото си. Това беше на езика на тялото на канимите нещо като поклона при хората и Варг повтори жеста му, въпреки че не наклони толкова много глава като Тави.
— Пораснал си — изръмжа Варг. Гласът на канима беше бучащ бас, а думите му излизаха буквално като разкъсани през неговите зъби, но алеранският му беше съвсем разбираем. — Този сигнал за тревога, доколкото разбирам, е заради теб.
— Да — отговори Тави. — Искам да дойдете с мен.
Варг наклони глава.
— Защо?
— Нямам време да обяснявам — каза Тави.
Очите на Варг се присвиха, но опашката му трепна в жест, който Тави прецени като подразбиращо се съгласие.
— От името на твоя Първи лорд ли действаш?
— Действам така, че да защитя неговите интереси — каза Тави.
— Но не го правиш по негова заповед? — настоя Варг.
— Нашият народ има една приказка, сър: по-лесно е да получиш прошка, отколкото разрешение.
Ушите на Варг потрепнаха насмешливо.
— Ясно. И какви са намеренията ти спрямо мен?
— Смятам да ви измъкна от този затвор — каза Тави. — После тайно да ви изведа от града. След това ще ви заведа на брега и ще ви върна командването на канимските войски, които нахлуха преди две години. Надявам се, че по този начин ще успея да спра битките между нашите народи.
В гърдите на Варг заклокочи ниско ръмжене.
— Кой командва моя народ на вашата земя?
— Воинът Насаг — отговори Тави.
Ушите на Варг изведнъж се обърнаха към Тави, толкова настръхнали, че трепереха.
— Насаг е в Алера?
Тави кимна.
— Той предложи да обсъдим прекратяването на военните действия, ако вие бъдете върнат при своя народ. Аз съм тук да го направя.
Варг пристъпи по-близо до решетката.
— Кажи ми — изръмжа той, — защо съм длъжен да ти вярвам?
— Не сте длъжен — каза Тави. — Аз съм ваш враг, а вие — мой. Но връщайки ви при вашия народ, аз помагам на моя собствен. Гадара ли сте или не, аз искам да се върнете при тях жив и здрав.
В гърдите на Варг заклокочи ръмжене.
— Гадара. Тази дума не си я чул от мен.
— Не — отговори Тави. — Насаг ме нарече така.
Изведнъж отдолу звънна стомана и разноцветни огнени проблясъци заиграха по стените на коридора, когато на стълбите се сблъскаха мечовете на призователите на метал.
Тави стисна зъби и се обърна към Варг.
— Искате ли да се измъкнете от тази дупка или не?
Варг оголи зъби в имитация на алеранска усмивка.
— Отвори вратата.
— Първо — каза Тави — ми дай думата си.
Варг наклони глава.
— Аз съм този, който може да те измъкне оттук, но не мога да го направя без твоето съдействие. Ако те освободя, ще станеш част от моя екип. И ако ти кажа да направиш нещо, ще се подчиниш, без въпроси или възражения, и ще ми дадеш дума, че няма да причиниш вреда на хората ми, докато пътуваш с мен.
По коридора се разнесе вик. Последва кратка пауза, след което искрите и стоманеният звън се възобновиха.
Варг се взираше в Тави сякаш цяла седмица, въпреки че едва ли можеше да е продължило повече от няколко секунди.
— Ти си шефът — изръмжа той. — Ще те следвам. Докато си достоен за това.
Тави оголи зъби.
— Това не е достатъчно.
— Това е клетвата, с която моята глутница ми се закле — каза Варг. — Аз съм каним. По-скоро ще остана в тази дупка и ще изгния, отколкото да се променя.
Тави отново затвори уста и кимна.