Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Приключи — каза Анаг.
— Какво беше това? — тихо се обърна Макс към Тави. — Не можах да видя.
Тави накратко описа звяра на Макс и се обърна към Варг.
— Това животно тук ли обитава?
— Среща се навсякъде в Кания — отговори Варг. — Един от най-добрите ловци. Силен, бърз, интелигентен.
— Достатъчно интелигентен, за да подготви капан за ворда — замислено каза Тави. — Нарочно беше разкъсал кроача с нокти, за да привлече восъчния паяк.
Варг размаха уши в знак на съгласие.
— Това не ме изненадва. Те са достатъчно разумни, за да използват такива трикове.
— Те са луди — каза Анаг. Канимът със златиста козина приклекна, взирайки се внимателно в посока на малкия ловец, езикът на тялото му говореше за напрежение и предпазливост.
— Луди? — попита Тави.
— Смели до лудост — каза най-старшият от ловците.
Тави се обърна към канима, който беше останал безмълвен през цялото време, докато разговаряше с Варг на покрива на щаба на Ларарл.
— Той ще се бие с всеки, за да защити територията си, докато не бъде убит. Бие се без да се замисля, без страх, без колебание.
Тави вдигна вежди.
— Но той е толкова малък.
Канимите се спогледаха, езикът на тялото им изразяваше насмешка.
— Алеранецо — каза Варг, — не се заблуждавай от размера му. Виждал съм как убива възрастен, въоръжен воин. Този звяр уби глупака, като му разкъса гърлото, и изчезна, преди тялото да удари в земята. Дори да се биеш с него и да го убиеш, той ще направи всичко възможно да те вземе със себе си. Никога не съм чувал някой от тях да е бил убит, без да е оставил белези.
— Вижте — каза Кайтай тихо.
Тави вдигна очи и видя още три восъчни паяка да се приближават до мястото. Хищникът не се виждаше никъде, както и тялото на убития паяк. Въпреки това, вместо да нададат писъци, вордите-работници просто се заеха да поправят повредения кроач, след което бързо се отдалечиха.
— Дори вордите не искат повече проблеми с него тази вечер — изръмжа Варг.
Ловецът кимна и каза с тон на някой, който цитира поговорка:
— Само глупакът търси кавга с тавар.
Тави изненадано примигна, първо към ловеца, после и към Варг.
— Ела, Тавар — изръмжа Варг. — Да заобиколим и да оставим малкия ти брат да се храни.
Още два пъти Кайтай им дава знак да спират и още два пъти вордът ги подмина. Единият път това бяха множество жабоподобни същества, които вече бяха виждали. Втората група беше много по-далеч, по-многобройна и по-малко различима. Нито една от двете срещи не предизвика тревога.
Тави беше сигурен, че се приближават, когато се натъкнаха на първите активни восъчни паяци, които безшумно се плъзгаха между светещите зелени борове в редица, простираща се далеч на север, като мравки, придвижващи се между мравуняка и паднало плодово дърво, всеки с подут корем със светещ зелен кроач, частично видим през полупрозрачните им тела.
Не беше трудно да си представи къде отиват — ще сложат желатиноподобното вещество върху телата на мъртвите. За паяците нямаше значение дали труповете бяха от техния вид или убити в бой шуарански воини. За ворда всяка мъртва плът беше просто храна, която кроачът трябва да покрие и усвои.
След кимване от Тави Кайтай промени курса и те тръгнаха по обратните следи на восъчните паяци в търсене на изходната им точка. Като го направиха, те видяха други ворди, които се движеха в плътна колона от другата страна на паяците, също насочени на север. Тези същества обаче бяха много по-големи. Някои бяха високи, слаби, като канимите, които бяха видели в укрепленията. Тънкокраките жаби съставляваха мнозинството. Други бяха по-големи от всеки от предишните — много по-големи, почти с размерите на гаргант, но се движеха като раци или омари. Сигурно бяха воините, които чичо му описваше след нахлуването на ворда в долината Калдерон, но сега бяха твърде далеч, за да ги огледа по-добре. Той продължи с повишено внимание.
През дърветата пред тях се издигнаха очертанията на нещо, което приличаше на огромен тумор върху гладката повърхност на кроача. Беше с размерите на малка сграда и Тави веднага го позна. Спирали и бримки от зловещото восъчно вещество бяха натрупани, за да оформят постройката. Две такива вече беше виждал и преди — веднъж във Восъчната гора близо до Калдерон и веднъж в лабиринта от пещери под Алера Империя.