Фурията на принцепса

Кайтай вървеше вляво и леко пред него. Нейните сетива бяха по-остри от неговите и макар да не му харесваше идеята, че младото момиче ще бъде на крачка по-близо до приближаващата опасност, той знаеше, че е по-добре да се възползва от предимството, отколкото да го игнорира. Вдясно и леко зад него крачеше Максимус, с ръка върху меча. Лицето му, сякаш изсечено от камък, беше спокойно, отпуснато, очите му бяха разфокусирани, въпреки че Тави беше сигурен, че Макс напълно контролира случващото се около него. Несъмнено част от призователските му способности бяха в готовност и това отнемаше по-голяма част от волята и концентрацията на младия Антилан.

От другата страна на Кайтай наравно с Тави се придвижваше Дуриас с откровено нещастно изражение на лицето. Разбира се, това можеше да се дължи на факта, че на масивния бивш роб му беше толкова студено, мокро и некомфортно, колкото и на Тави. Но също така можеше да е и защото Тави го водеше в крепостта на орда кошмарни същества в чужди земи на две хиляди мили от дома му.

И Макс, и Кайтай неведнъж се бяха изправяли пред лицето на опасност заедно с него и причините за това невинаги бяха толкова сериозни и реални, колкото тези, пред които се изправяха сега. Дуриас обаче беше нов спътник. Той се беше показал като способен и уверен човек и Тави никога не го беше виждал да постъпва нечестно или да не се вслушва в здравия разум.

Дуриас сигурно се чудеше какво е направил, за да заслужи това.

Сякаш усетил погледа на Тави, Дуриас се обърна и го погледна питащо. Тави му даде това, за което се надяваше, че е успокояващо кимване, и положи усилия да не се усмихне. Просто не беше подходящото време за това.

Зад тях канимите вървяха в широките си обувки, оставяйки чиниеобразни отпечатъци върху дебелата повърхност на кроача. Досега нито една от стъпките им не беше пробила повърхността му. Непрекъснатият студен дъжд едва имаше време да започне да запълва всяка вдлъбнатина, преди тя да изчезне, а повърхността на странното вещество да се възстанови.

Кайтай вдигна рязко ръка и всичките членове на ловния отряд замръзнаха на място.

Дърветата отпред се разтресоха и на не повече от двайсетина ярда от тях се появиха три гигантски жабоподобни ворда. Придвижваха се на широки, олюляващи се крака, а движенията им бяха вълнообразни и едновременно непохватни.

Тави се напрегна и усети как ръката му сама посяга към меча. Те все още не бяха преминали половината път през покритата с кроач зона около тунела на ворда. Ако ги забележеха сега, може би никога повече нямаше да имат шанс да ударят кралицата или да се измъкнат живи от владенията на ворда. Ако някоя от жабите на ворда ги забележи, това можеше да им коства живота.