Фурията на принцепса

Освен това под наметалото тя беше гола. Напълно.

— Алеранецо — каза кралицата и Тави трепна при познатата фраза от познато лице, произнесена с напълно чужд глас. — Ти си далеч от своя дом.

— Съвпадение — каза Тави. — Имах работа тук.

— Кажи ми какво можеш да направиш, за да помогнеш на ворда.

Преди да продължи, Тави спря за част от секундата, за да подреди мислите си. Следващите думи биха могли да го убият, ако не ги подбере внимателно.

— Знам — започна той, — че вордът обикновено не действа по модела, който следвате на този континент. Знам, че вашите кралици обикновено произвеждат други кралици по-често, което е най-добре, за да поддържате съществуването на вида си.

Вордът го гледаше напрегнато.

— И все пак тук не е така — продължи Тави. — Кралицата, която те е родила, очевидно те е лишила от възможността да създаваш свои подчинени кралици.

— Какво те кара да мислиш, че не съм старшата кралица? — попита го съществото с равен, лишен от емоции глас.

— Логиката — отговори Тави. — Вашият начин при атаката на Мараул показва, че старшата кралица разглежда зависимите кралици като консуматив. Защо да се поставя в толкова уязвимо положение тук, когато може да изпрати една от по-младите вместо себе си? Ако някоя от вас може да произведе повече кралици, защо сте само три, вместо десетки, както би трябвало да е досега?

Вордската кралица мълча няколко мъчителни секунди. После кимна.

— И освен това — тихо каза Тави, — предполагам, че я няма тук. Така тя е оставила вас и другата младша кралица, за да довършите канимите.

— Това е информация, която вече имам — тихо изсъска кралицата. — Тя не струва нищо за мен.

Стените на кошера се размърдаха и десетки восъчни паяци се появиха оттам, откъдето, Тави беше готов да се закълне, никое същество не би могло да се скрие.

— Защо? — попита Тави. — Защо вашата кралица ви е променила по този начин? Не възпрепятства ли така растежа на ворда?

Очите на кралицата се присвиха.

— Разбира се. Но… тя действа неправилно. Нерационално. Тя е взела твърде много кръвни проби от вашата порода.

Думите на ворда бяха неизменно спокойни, но избликът на емоции, който блъсна сетивата на Тави, докато кралицата говореше, беше болезнено интензивен. Младата кралица беше изпълнена с първичен, чист гняв, с ревност и интензивна, амбициозна омраза — емоции чисти и ярки като на дете, необуздани от никакво чувство за самоконтрол.

Челюстта на Тави почти падна. Вордските кралици някак си бяха започнали да стават по-човечни, по един или друг начин. Недоверието, необходимостта от управление, емоциите сами по себе си могат да бъдат използвани срещу тях.