Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
В краката му навсякъде около него имаше стотици по-малки структури, почти идентични по форма, но значително по-малки по размер, приблизително колкото голяма халба за бира. Най-близката от тези форми беше на не повече от трийсет фута и Тави внимателно се взря в нея.
Нещо вътре се размърда конвулсивно, движение на сенки по зелената луминесценция, и отново замря. Малко петно зелено-черен хитин се притисна към повърхността, полупрозрачна като мътно зелено стъкло.
Тави вдиша бавно, осъзнавайки.
Това беше инкубатор.
Сега беше моментът да приведе плана в действие.
Той даде знак на останалите да заемат позициите си и за негова изненада те се подчиниха — дори Кайтай. Това беше частта, за която беше най-загрижен, най-непредсказуемата част от плана. Той беше обмислил редица различни непредвидени обстоятелства, които можеха да станат неизбежни, но изглеждаше, че основните събития от последните няколко дни бяха набрали някакъв импулс. Те му се подчиниха без въпроси.
Един проблем по-малко, помисли си той.
Той бавно продължи напред, разглеждайки очарован най-близкия извънземен мехур или яйце, или каквото там беше, сравнявайки го с много по-голямата структура на кошера наблизо. Всяка от по-малките форми съдържаше някакъв вид ворд, може би хранещ се от кроача, който го обграждаше. Помисли си, че може да види неясната форма на вордска жаба, в миниатюра, в най-близкия мехур. На няколко ярда встрани, втори мехур от кроач съдържаше половин версия на восъчен паяк. Кралицата, изглежда, вече работеше по създаването на повече от своя род.
Тави продължи бавно напред. Всеки кошер заемаше кръг от кроача с размери около пет фута и той виждаше светещото вещество във восъчната обвивка, което се вливаше в кошера — храна за бебето ворд вътре. Тави преброи кошерите в близост и направи няколко изчисления наум. Ако приеме, че тази кралица е била заета да създава повече от този вид тук, откакто вордът се е появил преди няколко дни, това означаваше, че тя може да създава стотици ворди всеки ден — може би дори повече. Нещо повече, те биха могли да излизат с много по-малко суетене и безпокойство, отколкото техните колеги в Алера, и то напълно въоръжени и готови за битка.
Кървави врани. Не е изненадващо, че вордът беше унищожил канимите. Въображението му нарисува пейзажи на завладени територии, греещи от кроач и покрити с кошери, бълващи хиляди новоизлюпени кошмари. Веднага след като тези… инкубатори бъдат посети и узреят, новите ворди ще се появят и ще са готови да заменят избитите от канимите. Ако им дадат шанс да се закрепят, ще бъде почти невъзможно да се отърват от тях.
Изведнъж тишината на покритата с кроач борова гора му се стори твърде потискаща и смазваща.
„Коя майка някога е оставяла децата си без надзор — помисли си Тави, — ако има някакъв избор?“
Едва тази мисъл се мярна в съзнанието му и кроачът се раздвижи, след което половин дузина ворди с форма на каними се изправиха безшумно около него, огромни и заплашителни. Високи осем фута и слаби като канимите, ръцете на вордите завършваха с дълги, изкривени нокти, а подобните на клюн муцуни бяха назъбени и внушаваха ужас.
— Прав си, разбира се — каза спокоен, чужд глас някъде наблизо — вордската кралица, Тави беше сигурен. — Не бих оставила децата си незащитени.
Тъмна фигура с очи, светещи със собствена зелено-бяла светлина, се появи зад масивните фигури на вордите-каними.
Тави реши, че вижда слаб отблясък на светлина върху острите бели зъби.
— Убийте го.
Глава 34
По друго време Тави би се ужасил от тази ситуация. Той беше напълно обкръжен от превъзхождащи сили на безмилостен враг и откъснат от всякаква подкрепа. Да, разбира се, Макс, Кайтай и канимите бяха само на сто ярда, но това беше достатъчно далеч, за да успеят да се намесят през следващите няколко секунди, с които той най-вероятно разполагаше. Би бил безпомощен да попречи на някой друг да реши съдбата му.
Но въпреки че Тави все още смяташе ситуацията за ужасяваща, той вече не беше толкова безпомощен.
Той призова фурията на вятъра и заимства от скоростта й, за да забави времето, когато най-близкият ворд-каним се нахвърли върху него. Бързо извади меча си и се обърна да го посрещне, фокусирайки се върху стоманата и върху фуриите в острието, и върхът му премина през бронираната предмишница на ворда толкова гладко, сякаш минава през вода.