Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Избягна другата лапа на ворда, след което почерпи сили от земята и нанесе силен удар по едно от тежките бедра на нападателя. Ударът отхвърли съществото на няколко метра от Тави и то се удари в кроача, при което го разкъса до светещата зелена „кръв“, течаща в него.
В това време втори ворд се приближи в гръб и щипците му се забиха в бронята над гръбнака му. Алеранската стомана издържа ноктите на съществото, макар че ударът принуди Тави да направи няколко крачки към третия ворд. Мечът му преряза бедрата на съществото и Тави заби рамо в корема му, събаряйки го на земята. След това Тави рязко приклекна и се завъртя, а острието му се изви в дъга на по-малко от шест инча от земята, буквално срязвайки ворда на нивото на глезените му. Той падна, като пищеше и бликаше зелено-кафява кръв като предишните.
Беше убил трима ворда за времето, необходимо за преброяването им на глас, нещо, което беше невъзможно за него преди две години — но не това го направи опасен в тази ситуация.
— Чакайте! — извика Тави на вордската кралица, все още дебнеща зад гърба на вордите-каними. — Имате по-печеливша и ефективна алтернатива!
Друг вордски воин се нахвърли върху него и Тави удари ръката му с меча в удар, от който пръснаха искри от синьо и алено. Лапата с нокти се завъртя във въздуха и падна на земята в краката на вордската кралица.
— Колко още воини искате да загубите? — извика Тави, избягвайки следващия удар. — Нищо не ви струва да ме изслушате!
Атакуващият ворд внезапно забави, след което замръзна на място.
Кралицата на ворда отново проговори. Гласът й беше зловещ, многопластов, сякаш идваше от няколко гърла едновременно. Самото същество имаше очевидно женствена форма, въпреки че Тави виждаше само очертанията й от зелената светлина, излъчвана от големия кошер зад нея — и пламтящите зелени очи, които му съответстваха.
— Едва ли сте тук, за да ни съдействате. По-вероятно е да замисляте измама.
— Срещу същество, което може да чете мисли? — попита Тави. Той не откъсваше поглед от ворда, който внезапно беше спрял атаката си. Беше достатъчно близо, за да удари отново. — Би било доста нелогична постъпка.
Иззад един от близките воини се появи фигура в тъмно наметало с качулка. Тя направи няколко крачки към Тави, а наметалото й се поклащаше на всяка стъпка, разкривайки твърда зелено-бяла плът. Кралицата беше значително по-ниска от Тави. В тъмнината на качулката очите й грееха с бледа зелена светлина като две свещи.
— Наистина — измърмори кралицата. — Въпреки че отчаянието понякога може да подтикне различен ум към безразсъдни действия.
Тави неволно оголи зъби в усмивка.
— Ще ви бъде лесно да определите дали отчаянието ме подтиква. Просто трябва да се приближите още малко.
Вордската кралица замълча за момент, очите й се присвиха до прорези зелен огън, но тя не помръдна.
— Как успя да се приближиш толкова много, без да те открият, създание?
Тави й се ухили и не каза нищо.
Вордската кралица погледна покрай него и шумно подуши въздуха.
— Наблизо има местни върховни хищници. Макар да ме уверяваха, че кланът Нараш е унищожен.
Тави разтвори до краен предел сетивата си и тогава усети, че трепери от… не точно страх, а нещо подобно на него, безкрайно по-контролирано — може би предчувствие.
— Уверяваха? Кой? Кой би скрил такъв вид информация от вас? И защо му е трябвало да крие такава информация?
Кралицата го гледаше зловещо неподвижно.
— Това е може би възможност за взаимноизгодно сътрудничество — продължи Тави. — Ако желаете да ме изслушате, мисля, че можем да работим заедно за постигане на обща цел.
Гласът на кралицата спадна до жужащ шепот, приличаше на пърхане на крилата на скакалец.
— Каква цел?
— Елиминиране на общ враг.
Кралицата внимателно го гледа още миг. После се обърна и тръгна към кошера. Воините от двете й страни направиха крачка назад, освобождавайки пътя за Тави.
Кралицата погледна през рамо и каза:
— Ела с мен.
Вордската кралица влезе в кошера през широка, плашещо органично изглеждаща врата, която по някакъв начин заприлича на Тави на ноздрата на някакъв огромен звяр.
Ворди с различни форми се виждаха в кроача из целия кошер, безмълвни сенки на фона на светещия зелен восък. Восъчни паяци седяха навсякъде, смесвайки се с фона, и Тави беше сигурен, че всъщност са много повече, отколкото би могъл да забележи.