Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
А пък авторът бе същински графоман. Съчиняваше историите си безкрай и не можеше да спре. Изобщо не беше беден човек, много пътуваше по света и навсякъде имаше приятели и роднини, у които оставаше да живее. Така имаше достатъчно жизнени впечатления, а оттам се раждаха идеи, сюжет, характери, конфликти. Авторът бе жаден за слава, искаше да си вижда името, отпечатано с едри букви върху ярки гланцови корици. Искаше да дава интервюта във вестниците и телевизията, мечтаеше по нетленните му произведения да се снимат филми, които да станат носители на „Оскари“. И не разбираше, че никой не иска да публикува произведенията му.
Отчаян да завоюва благосклонността на японските издатели, той се опитваше да вреди ръкописите си в други страни, но му обясняваха, че могат да разгледат въпроса само за книга, написана на достъпен език, например на английски. За да се оцени материал, написан с йероглифи, е нужен преводач, а трудът на преводача трябва да се заплати. А кой има интерес да плаща на преводач, ако няма гаранция, че текстът си заслужава. Виж, ако ставаше дума за световноизвестен писател, например като Мацумото или Ехира, тогава друго нещо, защото това са признати майстори и е сигурно, че произведението е добро. А дори да не е, име от такъв мащаб само се продава независимо от равнището на написаното.
Авторът поръча за своя сметка превод на една от книгите си, но не можа да оцени качеството на това, което се получи — знаеше съвсем слабо английски, само на битово-разговорно равнище, не можеше нито да пише, нито да чете на този език. Вероятно преводачът строго е следвал оригинала, защото издателството, където авторът отнесе английския вариант, отказа ръкописа още щом прочетоха първите няколко страници.
Неуспехите не сломиха жизнерадостния оптимист. И той продължаваше да твори. Или твърдо вярваше в звездата си, или просто не можеше да спре. Произведенията му напомняха много сбит преразказ на наситен със събития филм, но авторът не разбираше това. Като не твърде образован и начетен човек, той не виждаше разлика между своите творения и издаваната в масови тиражи литература, не забелязваше немощта на езика си, а ако забелязваше, пак нищо не можеше да промени.
И изведнъж на хоризонта изплува руски издател, който „за проба“ купи една книжка. Авторът вече не се надяваше на нищо, затова си даде ръкописа за жълти стотинки само за да оформи продажбата. Щеше и без пари да го даде само и само да го издадат, понеже както вече казахме, не беше беден човек, но затова пък крайно честолюбив.
А от този полуграмотен разказ преводачът Владимир Соловьов направи истински бонбон. Така бе сложено началото на цяла поредица книги от този автор, книги, които се ползваха с бесен успех сред читателя в Русия и чудесно се харчеха, носейки печалба на издателството. „Шерхан“ купи трийсет и два ръкописа, четиринайсет от които вече излязоха в поредицата „Източен бестселър“. Остават още осемнайсет, а в това време авторът продължаваше да съчинява…
— Сега разбирам защо „Шерхан“ така се държи за теб — обади се Настя. — В ръкописите вече са вложени пари, а никой освен теб не може да работи с тях. Ти наистина си незаменим за тях. И е ясно защо толкова се боят от скандала, който можеш да им вдигнеш, след като ги уличиш в нарушение на твоите авторски права. Заради това можеш да се разсърдиш и да откажеш сътрудничество с издателството. А аз през цялото време се чудя защо положиха толкова усилия, за да открият случайно попадналата при теб хартийка. Струваше ми се, че цел и средства не се връзват. Като си отидеш ти — ще намерят нов преводач. А се оказа, че по принцип никой друг преводач не може да ги удовлетвори. Нужен си само ти. И те са се вкопчили здраво в теб. Володя, те наистина пускат незаконни тиражи, съвсем случайно го разбрах, но не исках да ти казвам.
Тя разказа на Соловьов как си купи на площада пред Ленинградската гара „Острието“ и как сравнява вкъщи двата екземпляра.
— И когато четях романа, не ме напускаше усещането за нещо отдавна познато, но абсолютно неуловимо, неосезаемо. Нали знаеш, усещаш лек аромат, свързан в съзнанието ти с детството, който мигом изчезва и не можеш да разбереш дали така ти се е сторило или… Изведнъж ни в клин ни в ръкав си спомниш нещо от детството и дълго се чудиш откъде са се взели тези спомени. И при мен беше така. Чета за сбиванията между престъпни кланове на японци в Америка, а си спомням как сме ходили двамата извън града или на плаж.