В земята пламък се крие

— Откъде идвам, е без значение. Накъде съм се отправил — и Инструър с мен — това е важното.

Тези думи бяха предназначени за неговите поддръжници. Аз съм Напредък. Аз съм Власт. Вие, дребните, ще сторите добре да стоите зад мен. Сега се обърна към врага.

— Не моята лоялност е поставена под въпрос днес. Аз се подчинявам на волята на Съвета. Ала сред нас има и такива, които не го правят.

Днес лоялистите са изправени на съд. Ще решите съдбата им. Вече вкусвате плодовете на властта.

Той поспря. Авторитетът му тук не бе сериозно подлаган на съмнение. Стигнеше ли се до гласуване, резултатът щеше да е несъмнен. Ала бе намислил нещо далеч по-малко пасивно. Северняците бяха стояли в тази стая, обвинявайки Съвета в измяна и заради онзи глупак Немохайм, клеветите оставаха неоспорени. Досега.

— Имаме дълг към хората си. Подирихте приятелството на Брудуо и моето присъствие тук е потвърждение, че сте го открили. Можете да ни считате за седемнадесето кралство. Всички събрани тук — е, всички, с изключение на немъдрите ни колеги — осъзнават, че предполагаемата вражда между Фалта и Брудуо е била инсинуация, създадена да послужи на консервативните интереси на Фалта. Никога не е отговаряла на истината.

Вършите правилното дело. Трябва да имаме единство, да се отървем от разделението. Вие сте храбри, прокарващи нов път за всички фалтанци. Трудно му беше да не се изсмее на абсурдността, но задържаше концентрацията си, за да не се развали словосплитанието.

— Не можем да даваме лош пример, като търпим деление сред редиците си. Ако искаме да продължим напред, то трябва да го сторим заедно. Затова призовавам към изложение на единство.

Изберете внимателно, защото изборът е между живот и смърт. Живот — с престиж, власт, невъобразими награди, достъп до скрити тайни… смърт, бавна и прорязана с болка, изпълнено със страх падение в нищото, името ви равнозначно на позор…

— Онези от вас, които избират да продължат към нова Фалта, нека се изправят, приемайки ме за председател на съвета, на мястото на изменника от Немохайм. Избиращите стара Фалта нека останат седнали.

Мигновено подкупените от брудуонците съветници се надигнаха, изпълнявайки ролята си добре. Заедно с оставащите шест от седмината, посочени от Манум — Аркосите на Фирейнс, Трейка, Фавония, Табул, Строукс и Вертензия — стояха страхливият Хаурн и заместителите на Немохайм и Асгоуан. Други двама Аркоси — на Плоня и Деювър — подкрепиха предателите, когато стана ясно кой държеше властта в Съвета. Четиримата лоялисти, Аркосите на Деруйс, Редана, Сна Вацта и Пискасия, за съжаление без Сариста, останаха по местата си, взирайки се в колегите си, за които едва отскоро бях открили, че изобщо не познават. Знаеха, че нищо добро не ги очаква.