В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Хората постепенно започваха да възприемат учението. Показателно за това бе бройката на тълпите, които се стичаха да чуят думите на отшелника. В града определено назряваше промяна, навсякъде гъмжеше от стражи, а някои от старите Аркоси вече не се виждаха из града.
— Имаме си друг водител — казваха някои, и бе истина, потвърдено от най-достоверния източник, макар още никой да не бе видял наследника на Аркоса на Немохайм.
— Дебелакът е бил убит в собствената си тъмница! — настояваха някои, само за да бъдат оспорени от онези, които говореха, че бил напуснал позорно града. Но всички се обединяваха около мнението, че и двете вероятности бяха истинска благодат. Не можеше да има по-лош от Аркоса на Немохайм. Несъмнено Инструър се изменяше непрестанно — всичко изглежда биваше подлагано на повторно обсъждане. Може би, казваха слуховете, мъжът в синята роба казва истината: всичко това е нужно, за да се подготви място за Най-възвишения!
— Какво? — казваше говорещият. — Не сте чували мъжа в синята роба? Трябва да дойдете в мазето. Мазето бре! Надолу от пазара при доковете. Утре сутрин елате с мен!
С течение на времето отшелникът започна да примесва пророкувания в думите си. Замлъкваше, сетне сочеше с пръст в тълпата.
— Ти! Да, ти, с кафявото наметало! Най-възвишеният ти казва следното: „Съзирам болката ти, синко, та утехата си ти предлагам! Скоро ще пристъпиш в благословена епоха, когато всичко изгубено десеткратно ще ти се въздаде. Вярваш ли?“.
И онзи с кафявото наметало неизменно отвръщаше:
— Да, вярвам!
Ефектът беше зашеметяващ, хора от целия град се стичаха да чуят мъжа в синя роба.
В Компанията биваха водени разгорещени обсъждания.
— Думите му са верни! — настояваше Перду. — Утешават и насърчават слушателите ни. Какво лошо може да има?
— Всичко това е много хубаво — отговаряше му Фарр. — Нямам нищо против хората да се чувстват по-добре. Ала думите му са толкова общи, замъглени в такава неопределеност, че би могъл да ги каже всекиму и да са истина. Не виждам доказателства, че отшелникът е вестител на Най-възвишения.
— Ала думите му към Лийт са се оказали верни — каза Индретт и им разказа историята на сина си. — Смятам, че той чува истината и я изрича. Само погледнете хората, стичащи се в мазето! Със сигурност ръката на Най-възвишения ни закриля!
— Естествено, че чува истината! — каза Манум. Неговото противопоставяне срещу речите на отшелника бе постоянно и разпалено. — Но това не му дава правото да се отнася с нея като фокусник. И кога взехме решение този мъж да говори от наше име?
— Аз не изпитвам никакво съмнение — рече плешивият ескейнчанин. — Този мъж изразява надеждите и желанията на хората ми. Разтворете вратите! Пригответе се за пришествие!
Фоилзи не бе толкова сигурна.
— На мен не ми се струва правилно — рече тя, но не можеше да обясни какво има предвид.
— Просто те е страх от промяна — рече й ескейнчанинът. — Нима си избрала да се вкопчиш в познатото?
— Може би си прав… — колебливо се съгласи старата жена. — Ала със сигурност трябва да почитаме традицията?
— Не! — мъжът от Ескейн бе непоколебим. — Традицията е ялов гроб за хубави идеи. Ескейн бе добра идея, но се превърна в традиция, неефективна и впоследствие зла. Традициите се нуждаят от изтръгване. Ескейн се нуждаеше от изтръгване. Ние се нуждаем от изтръгване!
Дебатите продължаваха — започнаха да се случват неща, които изваждаха от съмнение словата на отшелника. Бе удивително ефикасен в разобличаването на преоблечени стражи. Пророчествата му продължаваха да бъдат смятани за верни. Тогава, около две седмици след началото на сбирките, започна треперенето.
Зароди се на предния ред, където хората бяха струпани най-гъсто. Докато отшелникът говореше, хората започнаха да потрепват. Случи се едновременно на две места. Сетне отляво и отдясно други също затрепериха, някои с крайници, други с цялото си тяло.