Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Молк сви рамене.

— Там на юг нямат представа какво става тук. А и не смятам, че много ги е грижа.

— Някой ще сглоби парченцата.

Той въздъхна.

— Всички те заедно ще съобразят едно или друго — в поделението живеят така. Важната работа е, че ако те приемат, ще те защитават.

Тя се обърна и го погледна.

— Какво искаш да кажеш — ако ме приемат…?

— Не се притеснявай. Просто… не издавай глупави заповеди и ще си си отлично.

— Не съм издала и една заповед през целия си живот!

— Наистина? Трудно ми е да го повярвам.

Гелел пропусна това покрай ушите си.

— Как се очаква да знам какво е глупаво и какво не е?

Той прекара ръка през бъркотията на непокорната си черна коса.

— Добре, тогава не издавай никакви заповеди.

— Никакви? Но нали се предполага да ръководя!

Носът на лодката се заби в калта на брега. Молк скочи.

— Благодарим — каза той на човека, който ги преведе.

— Да, благодаря — обади се и Гелел.

Молк преметна дисагите през рамо и веднага закатери стръмния бряг. Издърпваше се за корените на дърветата и за храсталаците. Гелел го последва. Оттатък покрова от дървета тя още веднъж се оказа сред равнина от гъста твърда трева. Острите листа удряха бронираните й ръкави и кожените набедреници и шумяха на вятъра. На изток, отвъд извивката на Идрин, стените на Хенг се издигаха през маранята от дима на безчислените огньове в града. Гелел се възползва от възможността да проучи стените. Изглежда имаха три равнища — най-външното бе най-ниско, а всяко следващо ставаше по-високо с придвижването навътре, тъй че дори ако някой преодолееше най-външната отбрана, щеше да бъде изложен на стрелба отвътре. Беше чувала, че и портите били поставени на разминаващи се места по обиколката на отделните стени — нямаше пряк достъп до сърцето на града. Не бе изучавала обсадното дело, но идеята за обсадата на този град й се струваше несигурна работа. Ами ако изтощяха силите си в превземането на Хенг и останеха без нищо за Унта? Не можеха ли просто да го подминат? Да оставят сетите да продължат с обсадата? Тя искаше да постави тези въпроси на Чос и Амарон, след като те се отърваха от нея. Колко удобно за тях. Забърза, за да се изравни с Молк.

— Това ли е? — викна тя.

Той спря.

— Кое?

Тя прогони изгладнели оси от лицето си.

— Това ли е? Няма свита, коне или указания — само ние двамата се тътрим през проклетата равнина, простряна на хиляди левги?

Молк нарочно се завъртя във всички посоки и погледна във всички направления.

— Тъй изглежда.

И потегли отново.

Тя издигна ръце във въздуха.

— Това е смехотворно!

— Защо? — отвърна й той.

— Защото…

Тя отказа да направи следващата крачка и го гледаше как се отдалечава.