И се възправи сянка [bg]

През затворената врата откъм коридора и помещението в подножието на стълбището се разнесе приглушен смях. Че седеше и гледаше храната, а светът около него леко се въртеше. За момент забрави кое е момичето, седнало до него. Въпреки това краката им се докосваха и това сякаш не я притесняваше. Значи между тях имаше нещо, макар той да не си спомняше какво точно. В едната му ръка между пръстите му пушеше пръчка хазии. Той я поднесе към устните си, разтреперан. Смукна от нея и усети как всяка една частица от тревата хазии се спуска по гърлото му и го дращи.

— Издишай бе, идиот — каза момичето и взе пръчката от него.

Бузите й бяха издути от храната, която дъвчеше. Той продължаваше да седи, задържайки дима в дробовете си, и не правеше нищо друго, освен да гледа втренчено пламъка, топящ свещта в средата на масата.

Накрая издиша, облегна се назад и я погледна.

— Колко си красива — каза той.

Тя му се усмихна учтиво, сякаш беше чувала тези думи стотици пъти, след това насочи отново вниманието си към храната.

— Трябва да хапнеш — посъветва го. — Ще се почувстваш по-добре.

В този момент той не можеше да понесе мисълта за храна. Вратът му наистина пулсираше и той бавно осъзна, че това не е просто главоболие.

Преди колко ли време пих от сока от девствен лес? — внезапно се зачуди той.

— Те идват за мен — смотолеви на глас и се опита да се изправи на крака, докато безполезният му език едва успяваше да изговори думите.

— Идват за всички нас — бе нейният отговор.

Ръката му се изплъзна от масата и той отново се отпусна на стола си. Не можеше да стои прав. Наведе се напред, за да опре чело в хладната повърхност на масата, след това се извърна и притисна бузата си към нея. От ъгълчето на устата му се стичаше слюнка.

Забеляза, че мехът с вино е все още в скута му. Реши, че има нужда да пийне още, и се изправи с пъшкане на стола, след което се зае с мъчителната задача да сипе в устата си от керача.

Преди да успее да преглътне, момичето го сръга рязко в ребрата.

Със замаян поглед той видя, че сега пред масата стои човек, а друг затваря вратата след себе си.

Под тънките си наметала бяха облечени в цивилни дрехи. От разтворените им плащове стърчаха дула на пистолет, насочени към сърцето на Че.

Той рязко се изправи на стола си.

— Имаш ли против да поседнем? — попита Гуан и седна на един от столовете от другата страна на масата.

Сестра му стори същото. Тъмните очи на Суон проблеснаха към момичето.

— Коя е красивата ти приятелка? — кисело попита тя и Че се зачуди как изобщо някога е смятал тази жена за привлекателна.