И се възправи сянка [bg]

Присви устни и духна.

Керачът в устата му излетя към свещта и пламъкът й се разпали по-силно, понасяйки се към другия дипломат. Оръжието изтрещя оглушително. Гуан падна назад с пламнали дрехи, а Че хвана ръба на масата и я запрати странично след него.

Сетне скочи на крака, олюля се, но запази равновесие и се обърна към прозореца. Задави се от дима. Дръпна завесите и се опита да отвори кепенците. Те отказаха да помръднат.

Суон беше коленичила до брат си и се опитваше да изгаси пламъците.

Че сграбчи Кърл за китката, докато тя стоеше неподвижно, вцепенена от паника. Тя се опита да се съпротивлява, когато той я задърпа към прозореца, и успя да измъкне ръката си от хватката му.

— Ще убият и теб! — сопна й се той, след което се обърна към прозореца и удари кепенците с рамо.

Те се отвориха по-лесно, отколкото беше очаквал, и младият дипломат скочи с вик през прозореца и се приземи по гръб на склон от мека езерна трева. Кърл падна върху него и двамата се плъзнаха надолу по склона към водата.

Спряха точно навреме и се изправиха, помагайки си един на друг. Че заслони с ръка очите си срещу ослепително бялата дневна светлина.

От прозореца се разнесе изстрел. И двамата не видяха къде се удари куршумът.

— Кои са те? — попита Кърл. — Не разбирам!

— Оттук — извика Че и се затича на зигзаг към най-близката дъсчена улица.

Не се виждаха никакви цивилни. Двамата тичаха колкото им държаха силите, но той постоянно залиташе настрани, сякаш земята под него се е наклонила, и се налагаше Кърл да го изправя. Бягаха, докато не останаха без дъх, и дори след това продължиха да тичат. За миг му се стори, че пулсирането във врата му леко се забавя. Но след това се ускори отново и той разбра, че двамата дипломати са по петите им.

— Къде отиваме? — поинтересува се Кърл, която вече беше по-скоро разгневена, отколкото уплашена.

Но Че не можеше да й отговори. Беше твърде зает да повръща, докато се препъваше по улицата. Всеки път, когато усетеше гадене, той пъхаше пръст в гърлото си, за да изкара алкохола от стомаха си.

— Трябва да потърсим помощ — изкрещя тя, обгърнала го с ръка, като се движеше по-уверено от него. — Да намерим някого от стражата!

— Без войници — изръмжа Че, който усещаше парещия вкус на жлъчка в дъха си.

Той продължи да тича, водейки я към западния квартал на града. Опита да зареди пистолета си в движение, но така и не успя да сложи патрона в него. Кърл изруга, взе го от него и го зареди, като поглеждаше през рамо.

— Те идват — задъхано каза тя.

Той погледна назад. Видя размазан хаос от цветове и форми, от който му се догади. Присви очи, опита се да фокусира и видя, че Суон е от лявата страна на улицата, а Гуан — от дясната. Придържаха се плътно към фасадите на сградите и държаха пистолетите си ниско. Горната част от дрехите на Гуан се беше превърнала в обгорели парцали. Суон посочи с пръст отсрещната страна на улицата. Брат й кимна и тръгна по една пряка, където се скри от погледа.