Открадни си свят [bg]

Мейвис изсумтя. Това беше единственият принос към разговорите, който си позволяваше от време на време. Чантата до нея се раздвижи едва забележимо. Последния поет надигна халбата с бира и продължи с отнесено изражение:

— Знаете ли, Адолф Хитлер е смятал, че Земята е куха. Вярвал е, че там долу обитават цели народи, в очакване да бъдат покорени от чистокръвните арийци.

Най-добрия съдия се изкашля многозначително. Добрия доктор използва тази възможност да хвърли чисто професионален поглед в гърлото му.

— Кой тоз Аридолф Хитлиер? — попита Ееб, докато си играеше с огърлицата, която се полюшваше върху едрите й, покрити с козина гърди.

В този момент вратата на бара се отвори и вътре влезе рус мъж с розово поло и тъмнозелени панталони. Беше въоръжен, до зъби и изрисуван със серийни номера и баркодове.

Трантите се наежиха, оставиха чашите с кафе и наскачаха. Рори им махна с ръка да седят спокойно. Вероятно беше някаква грешка, макар че това едва ли щеше да има някакво значение в края на краищата.

Всъщност Рори постъпи така, защото познаваше влезлия. Всички го познаваха.

— Здрасти — поздрави го барманът с известна, макар едва доловима враждебност в гласа, — какво искаш?

Отзад вече напираха други и не само през тази врата. Всичките бяха облечени в същите униформи и носеха кислородни маски. Скоро барът се напълни.

Мейвис замръзна. Русолявият водач бе не друг, а Свен, нейният прогонен съпруг.

Свен опря длани на бара и погледна ухилено Рори.

— По заповед на Местния комитет и съобразно решение от съвместната конференция на Синода на Йерофан и Църквата на Христос Силиконит барът преминава под наша охрана. Ние тук сме ръката на Комитета — бойният отряд на Комитета.