![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
- Може би... да се разделим? – плахо предложи Фолко.
- Да се разделим! – горчиво се усмихна Отон. -Ти, полуръсте, си прекосил половината Средна земя под различни образи и навярно ще се измъкнеш. Ами тролите? Тях какво да ги правя? Те са като деца – злобни, развалени деца! Кажи им „елфи“, и са готови да разкъсват със зъби, а защо, как – това не ги вълнува, такива ги е сътворил... онзи, за когото ми разказа. Не мога да ги изоставя! Ще загинат, като добитък в кланица... Пък и хазгите не са по-добри. Истерлингите имат такъв нрав, че всяка вещ в чужди ръце за тях е като смъртна обида. Като воини те са много добри, но твърде обичат плячката! Познавам ги – още в първото селище ще тръгнат да ровят из хамбари и килери и ще бъдат избити, естествено... Не! Ако ще се измъкваме, нека сме всички заедно! А Господаря... Господарят после някак ще го умилостивим.
Отон помълча, втренчил се някъде в далечината с невиждащи очи, а сетне бавно, замлъквайки насред дума, изрече:
- Няма да издържим... повече битки, полуръсте... дори ако сложа Талисмана. Макар че с него може и да се измъкнем... Но нещо... не ми се иска да го слагам отново... така ме е белязал този пръстен... че се налага с кръв да се отмивам... Нощем се будя... целият облян в студена пот – ами ако съм го загубил?... И все си мисля – защо не изчезне някъде...
С най-голямата възможна бързина, влачейки на гръб ранените, отрядът се изтегляше на юг. Походът не успя, заповедта на Господаря не бе изпълнена, имаше ли нещо по-лошо да се случи вече? Ала Отон по някаква причина се бавеше да прати улаг – дали се стараеше да отдалечи тежкия за него час, или се надяваше на чудо? Командирът стана неспокоен, но не заради преследвачите, които отдава бяха изостанали. Нещо го гризеше отвътре и отначало Фолко. предполагаше, че това е горчивината от поражението, но скоро се убеди, че греши. Въпреки всичко отрядът не беше разбит, напротив – дружината избегна всички заложени капани и нанесе на врага големи загуби.
Три дни Отон хвърляше към хобита странни погледи, а на четвъртия го повика при себе си и го запита направо – не чувства ли Фолко. нещо необичайно? Работата е там, че нещо тегли командира да тръгне не на юг, а на изток, към глухи и диви места, право към невисоки, силно огладени от времето планини, покрити с гъста млада гора, не виждала брадва на дървари.
- Има нещо там, кълна ти се – стискайки юмруци, говореше на хобита Отон. – Постарай се, полуръсте, ти вече два – не, три! – три пъти ми спаси живота. Какво може да ме влече натам толкова силно?
- Щом те влече... и е силно – тихо отговори Фолко., – не бива да му се противиш. Талисманът не бива да го слагаш повече, но трябва да идем и видим какво има там, накъдето те влече. Инак нищо не ще разберем. Пък в краен случай... ще ти помогна.
Това смело заявление от само себе се откъсна от езика на хобита, но щом го произнесе, внезапно се изпълни със странна, появила се неясно откъде увереност, че наистина ще е способен да помогне.
Следващата заран дружината пое на изток.
Глава 2.
НЕБЕСНИЯТ ОГЪН
Напрягайки всички сили, хобитът протягаше напред незримите пръсти на невероятно изострилите се му сетива. Какво беше развълнувало Отон, какво го беше накарало да обърне отряда и да броди някъде из непознати земи, без пътища, без ясна цел? Никога опитен предводител не водеше воините сляпо, ала сега се случваше точно това и дружината, чувствайки отслабналата воля на командира си, не вървеше, а се влачеше. Отон на никого нищо не обясняваше, освен на Фолко., и всички недоумяваха какво е намислил предводителят им.
Смътните усещания се появиха у хобита след три дни – нещо отдавна познато, но дълбоко погребано под слоя по-късни спомени, оживя в паметта. Той вече се беше сблъсквал с нещо подобно и тогава не бе изпитал нищо приятно. Но сега изплувалите на повърхността отблясъци не си приличаха досущ с някогашните. Сега към чувството на остаряла заплаха и дремеща омраза се добави нов полъх – тези призраци на миналото бяха изпълнени с някаква странна сила, сякаш сенки танцуваха над заровено в земята съкровище. Цяла нощ хобитът се мъчи в напразни усилия да разбере за какво става въпрос, но това му се удаде чак на следващия ден.
Посоката на отряда я определяха те с Отон, командирът дълго и с пристрастие разпитва Фолко. какво чувства и съвсем го изтормози с въпросите си. Появи се и укрепна изпитаното някога край Синьото цвете усещане за приближаване... Фолко. не можеше засега да каже към какво се приближават, но можеше безпогрешно да познае, че вървят право към извора на странния зов, а не се отдалечават от него.