Републиката на крадците [bg]

— Благодаря, сър — каза стражът и прибра картичката. — Извинете ни за безпокойството. Надяваме се, че господинът ще се оправи.

— С времето и чистия въздух — каза Джийн, издърпа Локи, за да стане, и го подхвана под дясната мишница.

— Времето е единственото, с което той не разполага! — изкрещя жената, докато стражите я влачеха към съда. — И вие двамата го знаете! Знаете го! До нови срещи, господа!

Щом тримата мъже бяха вече в безопасност в своя файтон, който с трополене се понесе по улицата, Локи се „съживи“ и избухна в смях.

— Благодаря ти, Никорос! — каза той, като бършеше пръски слюнка от брадичката си. — Последната нотка на проявено уважение в края беше тъкмо нужното на тази сцена, за да си дойде всичко на мястото.

— Адски се радвам да го чуя — каза Никорос, — но какво, по дяволите, се случи всъщност?

— Когато жената се блъсна в мен, е пъхнала кесия в джоба на палтото ми. Очевидно ми заложи капан, за да ме обвинят в джебчийство — каза Локи. — Тогава проверих дали не ми липсва нещо, но като пълен дръвник не потърсих дали няма неочаквани подаръци. Жената без малко да успее.

— А коя е?

— Представа нямам — отвърна Локи. — Очевидно работи за противниците ни. И е безценна… Всеки, доживял до нейната възраст, като омагьосва палта, за да се прехранва, си знае работата. Пак ще се срещнем с нея.

— Тя ще бъде в студена тъмна килия.

— О, не, до пет минути жената ще се изплъзне на тия идиоти — каза Джийн. — Ще се споразумеят. Вярвай ни.

— Срам ме е да си призная, че за миг имах чувството, че ти наистина си болен, Лазари — каза Никорос.

— Нямаше време да те предупредим. Разиграването на припадък е доста груб театър, но за учудване, много често върши работа.

— Как се досети, че е задигнала парите на стража?

— Не се досетих — каза Локи и доволно се ухили. — Аз взех парите му, когато се блъснах в него.

— А после се блъсна в нашата приятелка и ѝ ги прехвърли, заедно със собствената ѝ кесия — уточни Джийн.

— Богове на небесата! — възкликна Никорос.

— И не си мисли, че тя не го разбра веднага — каза Джийн. — Но не са чак толкова много начините една жена да блъска с цомби непознати мъже, без това да стане подозрително.

— Умни сме, нали? — каза Локи, като небрежно проверяваше отново джобовете си. — Почти съм сигурен, че всичко си е… на мястото. Свещени адове!

Намери сгънато парче пергамент с восъчен печат в левия си вътрешен джоб. Извади го и впери очи в него.

— Когато излязох от сградата, това не беше в мен — съобщи им той. — Тя… Тя ми го е пробутала, докато ѝ слагах в джоба торбичката и кесията!

Джийн тихо подсвирна, а Локи счупи печата и бързо разгъна пергамента. Прочете съдържанието на глас: