Републиката на крадците [bg]

6.

— Как ти се вижда?

Около четири часа по-късно Локи стоеше пред огромно огледало в апартамента им и показваше една лека промяна в начина, по който си беше вързал черната кърпа на врата.

— Прилично облекло — каза Джийн, който беше готов от близо час и седеше отпуснат на стол с висока облегалка, като застрашително подмяташе брадвичка с една ръка.

— Не е ли много претенциозно? И много източно?

— Нали си даваш сметка, че вече нагласи проклетата кърпа поне десетина пъти?

— Все не ми изглежда както трябва.

— Нали си даваш сметка, че довчера дори не притежаваше и една от тези дрехи? Защо се безпокоиш за дълбоките внушения на одежди, които са по-нови от някои от лайната, втасващи в нищожните ти черва?

— Защото не мога да се въздържа и зная, че не мога да се въздържа — каза Локи, — но това не ми помага, чат ли си?

— Чат съм — тихо каза Джийн. — Всичко е наред. Но няма да съм ти от полза, ако те потупвам по гърба, защото си нервен. По някое време трябва да изправиш глава и да обявиш, че си готов.

— Нервен съм бил — рече Локи. — Де да бях нервен! Нервен съм, когато въоръжени хора се опитват да ме убият. Въпросът е друг. Богове, та това са пет години! Тя може… Аз просто… Дори не зная… — Той затвори очи и се облегна на рамката на огледалото.

— Не е зле да се поупражняваш да си довършваш изреченията — каза Джийн. — Чувал съм, че жените не могат да устоят на подобно нещо.

— Пет години — повтори Локи, вдигна поглед и уплашеното изражение в огледалото сякаш лично го обвиняваше. — Ще трябва да ѝ кажа за Кало и Галдо.

— Може и да знае вече.

— Съмнявам се — каза Локи. — Тя си играеше с нас тази сутрин. Просто не си мисля, че… Че би го направила. На нейно място не бих го направил.

— Пет години сте били разделени, а ти смяташ, че настроенията на двама ви ще съвпадат? Ставаше ли това някога, когато бяхте заедно?