Драконите на изгубената звезда [bg]

— Да, това е правилният въпрос — кимна Златна Луна и отново се отпусна в стола си.

— А можете ли да отговорите на него, Първа учителко? — попита лорд Тасгол.

Тя го погледна твърдо.

— Не, милорд, не мога. Мога само да кажа, че в отсъствието на боговете случилото се с мен е невъзможно.

Зрителите започнаха да шепнат помежду си. Рицарите се спогледаха със съмнение. Звездният учител Микелис се взираше към нея безпомощно и объркано. Рицарят Джерард скри лице в шепите си.

Тасълхоф скочи на крака:

— Аз мога да отговоря — предложи той, но притичалият пристав бързо заглуши думите му и отново го накара да седне на мястото си.

— Аз също имам какво да кажа — обади се носово Гатанко. Той се плъзна от стола, като подръпваше нервно брадата си.

Лорд Тасгол благосклонно му даде думата. Соламнийците винаги са изпитвали слабост към гномите.

— Искам само да заявя, че никога през живота си не бях виждал тези хора, или поне допреди няколко седмици, когато тук присъстващият кендер се появи, за да саботира провежданото от мен картографиране на Лабиринта от жив плет, а малко по-късно тук присъстващата жена открадна потопяемата ми лодка. Поради тази причина съм започнал набиране на средства, за да повдигна обвинение. Ако някой желае да направи дарение…?

Гатанко се огледа обнадеждено. Никой не изрази желание да направи дарение, така че отново си седна на мястото. Лорд Тасгол изглеждаше малко разочарован, но въпреки всичко кимна в знак, че приема показанията на гномчето и дава разрешението си да бъдат вписани в протокола.

— Рицарят Джерард ут Мондар вече говори в своя защита — обяви той. — Изслушахме показанията на кендера, който твърди, че се казва Тасълхоф Кракундел, както и тези на лейди Одила Уиндлес и… м-мм… Първата учителка. Съветът ще се оттегли, за да обсъди материалите по делото.

Всички се изправиха. Рицарите се оттеглиха. След тяхното оттегляне, някои от зрителите отново заеха местата си, но други побързаха да излязат в коридора, за да обсъдят оживено чутото в залата. Развълнуваните им гласове отекваха чак вътре.

Златна Луна отпусна глава на стената и затвори очи. В този момент искаше единствено да бъде сама, далеч от шума, врявата и объркването.

Почувства, че някой докосва ръката й и отвори очи. Над нея стоеше лейди Одила.

— Защо поискахте от мен да попитам онова за боговете, Първа учителко? — поинтересува се жената-рицар.

— Защото въпросът трябваше да бъде зададен, дъще — отвърна Златна Луна.

— Нима твърдите, че е останал някой от тях? — намръщи се лейди Одила. — Когато се срещнахме, споменахте за един…