Колелото на Осхайм [bg]

— Ще вървим — каза Снори.

— Ще яздим — поправих го аз. Бях вървял пеш достатъчно, за да ми стига за цял живот.

Лицето на доктор Тапрут посърна. Промяната би била комична, ако не вещаеше толкова лошо за мен.

— Значи не разполагате с помощ? Нямате план?

— Ами изглежда, планът е да отидем до Колелото и да изключим машините, които го движат — казах горчиво. — Мислиш ли, че това е по силите на един човек, Тапрут?

— Един, хиляда, няма значение. — Ръцете му се върнаха към кършенето, в което бяха застинали по време на стазиса. — Сънищата ви са това, което ще ви разкъса. Всеки човек е жертва на собственото си въображение: всички ние носим в себе си семената на своята гибел. — Почука се с пръст по челото. — То се храни със страховете ви.

— Значи имаме нужда от друг план… Трябва да…

— Няма друг план — сряза ме Снори. — Тапрут е гледал как отлитат хиляда години. Неговият народ е построил Осхайм, накарал е това да се случи. Древните машини му мълвят тайните си. И въпреки това той не е спрял бавното търкаляне на този свят към забвението.

— Вярно е. — Тапрут уви ръце около себе си. — Вървете в Осхайм. Може би ключът… — Трус пробяга през стаята. — Трябва да тръгваме.

Аз вече бях на вратата, притиснал ключа на Локи към таблото с копчетата.

— Отвори се!

Тежката врата се плъзна назад, без да издаде и звук.

— Е, това е окуражаващо — обади се Тапрут до мен. — Тази ключалка не е от простите.

Отстъпихме, за да пропуснем Кара и Хенан. Бих го приписал на кавалерството си, ако не беше фактът, че тя държеше светлината. Хвърлих един последен поглед на стаята, докато сенките я обгръщаха отново. Ужасната гниеща глава на мъртвия Строител ни гледаше как си отиваме.

— Бих се заклел… — Че беше обърната в другата посока, когато падна. Последвах чевръсто Снори, ругаейки го да побърза. Щом излязох, притиснах ключа към копчетата от външната страна и заповядах на вратата да се затвори.

Кара и Хенан вече се катереха — островче от светлина над нас.

— Давай. — Плеснах Снори по рамото. — Ако детето падне, можеш да го уловиш.

Останал сам с Тапрут в сумрака в подножието на шахтата, се възползвах от възможността да защитя позицията си.

— Виж, не мога да отида в Осхайм. Ти каза, че то се храни със страховете на хората. Божичко, та аз целият съм само страх. Страх и кокали. Нямам нищо друго. Аз съм най-неподходящият човек за тази работа — най-най-неподходящият. Ти трябва да отидеш със Снори. Ще ти дам ключа и…

— Аз имам други работи за вършене. Ехотата от данни в дълбоката мрежа…

— Кое?

Той въздъхна.

— Има призраци на Строители в машини под земята, които също ще бъдат унищожени, ако Колелото се завърти прекалено много. Те не могат да спрат двигателите му, но двигателите въртят Колелото само защото ние използваме енергията, която то ни дава. Те не могат да спрат двигателите, но могат да спрат онова, което ги тласка.