Отровни думи [bg]

— Е, не. Това беше друга дърворезба.

— Разбирам — кимна Гамаш и се запита дали се изразява достатъчно ясно. — Но ни се струва вероятно Отшелника да е изобразявал едни и същи герои във всичките си скулптури.

— Онова момче?

— И спътниците му. Имаше ли още нещо?

Оливие се замисли. Имаше. Сянката, която тегнеше над дърветата. Нещо дебнеше точно зад хората. Нещо се бе надигнало. И той знаеше какво.

— Не, нямаше. Само гора и хората в нея. Брокерът беше много развълнуван.

— За колко я продаде?

— Петнайсет хиляди. — Русият мъж се загледа в лицето на Гамаш. Очакваше да види как изражението му се променя от изненада и потрес.

Но детективът не трепна, а Оливие се поздрави мислено, че е казал истината. Беше очевидно, че главният инспектор вече знае отговора на въпроса. Да си откровен, винаги бе кофти игра на късмет. Да лъжеш — също. Ресторантьорът бе стигнал до извода, че е най-добре да смесва двете.

— Колко дърворезби е изработил Отшелника?

— Мислех, че са осем, но сега виждам и тези, които сте намерили вие. С тях стават десет.

— И продадохте всичките осем?

Оливие кимна.

— Казахте ни, че ви е давал други вещи от колибата като отплата за храната, която сте му осигурявали. Какво се случи с тях?

— Занесох ги в различни антикварни магазини на улица „Нотр Дам“ в Монреал. Но когато разбрах, че предметите са с много висока стойност, започнах да работя с частни брокери.

— Кои?

— Не поддържам контакт с тях от години. Трябва да проверя. Бяха от Торонто и Ню Йорк. — Собственикът на бистрото се облегна и обхвана с поглед празния салон. — Май ще е добре да освободя Хавък и останалите за вечерта.

Гамаш не каза нищо.

— Как мислите, дали хората ще започнат да идват пак? Главният инспектор кимна:

— Огорчени са от постъпката ви.

— От моята? Марк Жилбер направи нещо много по-гадно. Внимавайте с него. Не е такъв, за какъвто се представя.

— И вие не сте, Оливие. Лъгахте ни през цялото време. Може да лъжете и сега. Ще ви задам един въпрос и искам да си помислите добре, преди да ми отговорите.

Русокосият мъж кимна и изправи рамене.

— Отшелника чех ли беше?

Мъжът веднага отвори уста, но Гамаш бързо вдигна ръка, за да го спре:

— Помолих ви да обмислите отговора внимателно. Разсъждавайте. Възможно ли е да сте сгрешили? Може би не е говорел с акцент. — Детективът наблюдаваше събеседника си съсредоточено. — А може и да е имал акцент, но не чешки. Само така сте предположили. Внимавайте как ще отговорите.

Оливие прикова поглед върху едрата стабилна ръка на Гамаш, която инспекторът свали бавно, а после се фокусира върху едрия стабилен мъж.

— Няма грешка. Чувал съм достатъчно много чешки език през годините покрай приятели и съседи. Беше чех.

Тези думи прозвучаха много по-уверено от всичко друго, което Оливие бе казал на Гамаш от началото на разследването. Все пак детективът се вгледа в слабия мъж отсреща. Изучаваше устата, очите, бръчките на челото, цвета на кожата му. Накрая кимна.