Златният бряг [bg]

Тъй като оставаше около час докато залезе слънцето, отвързахме лодката и аз пуснах двигателя, за да се отдалечим по-бързо от пристана и закотвените лодки, а след това го изключих и останахме само на платна. Едуард вдигна грота, Каролин стаксела, а Сюзън спинакера.

Имаше лек южен вятър, който, след като се измъкнахме от Плам Пойнт, ни понесе на север към откритата водна шир на Пролива.

Яхтите „Морган“ са идеални за пролива Лонг Айланд и за екскурзии нагоре до Нантъкет, Мартас Винярд, Блок Айланд и дори до Провинстаун. Най-главният недостатък на „Моргана“ в заливите е дълбокият му кил, но това пък го прави безопасна семейна лодка в открито море. Всъщност първата „Морган“ била построена от Дж. П. Морган, който я е проектирал за децата си и е поставил на първо място безопасността. Тя е нещо като идеална клубна лодка; красива и престижна, без да бъде претенциозна.

Ще мога да направя презокеанско пътешествие с тази лодка, но не е за препоръчване. А и сега, след като децата ми са големи, може би тежката и бавна „Морган“ не е това, от което имам нужда. Това, което наистина ми трябва, е една леко плъзгаща се, шестнайсетметрова яхта „Алайд“, с която бих могъл да отида навсякъде по света. Ще ми трябва и екипаж, разбира се, може би двама души, а най-добре трима или четирима.

Представих си как стоя на щурвала на „Айланд“, насочвайки се на изток, към Европа, на фона на изгряващото слънце на хоризонта, а високият нос на лодката пори вълните. Видях екипажа си, зает с работа: Сали Грейс да лъска палубата, Берил Карлайл да ми носи кафето, а сладката Тери да ми прави масаж на врата. Долу в камбуза е Сали Ан от „Стардъст Дайнър“, която приготвя закуската, а на бушприта е забучена препарираната глава на Занзибар.

Насочих „Моргана“ на запад, покрай Бейвил, където можах да различа светлините на отвратителния „Ръждясал Клюз“. Продължих на запад към залязващото слънце, покрай Матинекок Пойнт, а след това на юг, плавайки срещу вятъра към залива Хемпстед. Заобиколих западния бряг на залива, минавайки покрай Касъл Гоулд и Фелис, а след това се насочих към центъра му, където дадох заповед за смъкване на платната. Каролин и Едуард извадиха котвата и ние бързо я спуснахме, докато лодката леко се поклащаше от вятъра и настъпващия прилив.

В далечината, залепено върху стръмните скали на източния бряг, се намираше градчето Си Клиф, чиито викториански къщи едва се забелязваха в падащия здрач. На неколкостотин метра на север от Си Клиф беше Гарвис Пойнт, където със Сюзън се бяхме любили на плажа.

Слънцето бе потънало зад стръвните скали на Сандс Пойнт и по небето на изток вече се забелязваха звезди. Наблюдавах ги как проблясват от изток на запад на фона на небесния пурпур.

Не говорехме, само отворихме няколко кутии бира и отпихме, наблюдавайки най-великото представление на земята, морския залез: розовите облаци, пелената от звезден мрак, задаваща се откъм хоризонта, изгряващата луна и чайките, които леко се плъзват над тъмните води.