Сянката на чинара [bg]

— Не се тревожете, Сет е мъртъв — осведоми я Клап, после й разказа и остатъка от историята.

Тя го слушаше, дъвчейки жилавото пиле, което преглъщаше с подсладен студен чай. Нямаше чувства към Сет и не се преструваше, че има. На практика беше забравила стареца.

— Той споменавал ли е, че предпочита чернокожи жени?

— Казваше, че не подбира — отговори тя вече по-бавно. — Спомена, че не съм първата чернокожа.

— Кога ви сподели тези неща?

— В леглото, нали разбирате. Не желая да се забърквам в съдебно дело.

— Не искам нищо такова — помъчи се да я успокои Клап, но тя стана още по-предпазлива. Клап усещаше, че отново се е натъкнал на нещо голямо, но се постара да запази хладнокръвие. — Сигурен съм, че адвокатите, за които работя, ще бъдат склонни да ви платят за показанията.

— Това законно ли е?

— Разбира се, че е законно. Адвокатите непрекъснато плащат за показания. Всеки експерт струва цяло състояние. Освен това ще поемат самолетния билет и разноските.

— Колко?

— Не знам, но можем по-късно да го обсъдим. Може ли да ви попитам нещо доста деликатно?

— О, защо не? Какво не сме обсъдили?

— Когато бяхте със Сет, той как беше? Нали ме разбирате? Тогава е бил на шейсет и шест, а е наел тази чернокожа прислужница няколко години по-късно. Много преди да се разболее. Старецът е бил на години, но, изглежда, и доста палав.

— Беше си наред. За мъж на неговата възраст беше доста добър. — Каза го, все едно е била с много мъже на всякаква възраст. — Останах с впечатлението, че иска да се заключим в стаята и да прави секс цяла седмица. Доста впечатляващо за възрастен човек независимо от цвета на кожата.