![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Така ли! Да! Нора, тъй се казва дамата дето я хванаха на калъп с онзи младеж, който… който може да си променя цвета, нали? Уха-а! Нора Додсън-Трък, разбира се! Сигурен бях, че името ми е познато…
Но сър Стивън не млъква:
— … имахме син, да, семейството ни стана пълно с един чувствителен син, момче на твоите години. Франк… Мисля, че го изпратиха в Индокитай. Те са много учтиви, когато ги питам, много учтиви, обаче няма да ми позволят да изясня къде е той… Хората във Фицморис Хаус438 са отзивчиви, Слотроп. Доброжелателни. Всъщност вината е предимно моя… Аз обичах Нора. Наистина. Но имаше други неща… Важни неща. Поне тъй смятах. И продължавам да мисля така. Длъжен съм. Когато тя започна да проявява своята независимост, разбираш нали… жените стават такива. Знаеш какви са, взискателни, непрекъснато се опитват да-да те завлекат в леглото. Аз не можех — поклаща глава и косата му вече пламти оранжева в този сумрак, — не можех. Много нависоко вече се бях изкатерил. На друг клон. Не можех да сляза обратно при нея. Тя-тя навярно е щяла да бъде доволна дори само да я докосвам от време на време… Слушай Слотроп, знаеш ли, че твоето момиче, твоята Катье, тя-тя-тя е много красива.
— Знам.
— Те-те мислят, че на мен вече ми е все едно. „Ти можеш да наблюдаваш безстрастно.“ Негодници… Не, не исках да кажа това… Слотроп, всички ние сме такива механични хора. Вършим си работата. Нищо повече от това не сме. Слушай, как мислиш, че се чувствам? Когато ти се уединяваш с нея след всеки урок. Слотроп, аз съм импотентен и единственото ми радостно очакване може да бъде свързано с някоя книга. Или да пиша отчети…
— Хей, приятел.
— Не се гневи. Аз съм безобиден. Хайде, удари ме. Ще падна и после веднага ще стана отново. Гледай. — Той показва. — Вие двамата не сте ми безразлични. Загрижен съм за вас, повярвай, Слотроп.
— Добре. Разказвай какво става.
— Загрижен съм!
— Чудесно, чудесно…
— Моята „функция“ е да ви наблюдавам. Такава ми е функцията. Какво ще кажеш за моята функция? Харесва ли ти? А твоята „функция“… е да изучаваш ракетата, сантиметър по сантиметър. Аз трябва… да изпращам ежедневно информация за вашия напредък. И това е всичко, което знам.
Обаче не е всичко. Той премълчава нещо, нещо скрито, а глупакът Слотроп е прекалено фиркан, за да се добере до него по някакъв изискан начин.
— И нас с Катье ли наблюдаваш? През ключалката ли гледаш?
— Има ли значение? — Подсмърча. — Аз съм идеалният човек за тази работа. Идеалният. Повечето време даже не мога да мастурбирам… няма опасност мръсна сперма да попадне върху докладите за тях, нали. Пък и не бих желал това. Аз съм просто един кастрат, регистриращо око… Те са толкова жестоки. Мисля, че те всъщност даже не го съзнават… Те дори не са садисти… Просто няма изобщо никаква страст…
Слотроп полага ръка на рамото му. Подплънката на сакото се измества и издува над топлата кост отдолу. Слотроп не знае какво да каже, какво да направи: самият той се чувства празен, спи му се… Но сър Стивън е на колене, трепери като лист и аха-аха, още малко и ще разкрие на Слотроп една ужасна тайна, фатална мистерия досежно:
Извисените над морето фигури са останали сковани в очакване, и дори още по-отдалечени и подветрени, докато светлината изстива и замръква… Толкова труднодостъпни са, неконтролируеми. От своите опити да потвърди съществуването на Любекския ангел, Карол Евънтир разбра колко трудно е това, след като и двамата с неговия контрольор Петер Закса бяха затънали в блатото между световете. По-късно, в Лондон, дойде посещението на онзи възможно най-вездесъщ от всички двойни агенти, Сами Хилберт-Спаес439, за когото всички мислеха, че е в Стокхолм, а дали не беше в Парагвай?
438
По време на ІІ Световна война в сградата Фицморис Хаус на „Лестър Скуер“ в Лондон е бил разположен сектор Политическо Разузнаване към МВнР на Англия. — Б.пр.
439
Спаес (Spaess) има близко звучене до space (англ.) — пространство. Името подсказва защо той е „най-вездесъщият от всички двойни агенти“. В неевклидовата геометрия Хилбертовото пространство (наречено на германския математик Давид Хилберт (1862–1943) е абстрактно пространство. В обикновеното пространство всяка точка има триизмерни координати. От друга страна всяка точка в Хилбертовото пространство притежава теоретично безброй координати, а всяка точка в Евклидовото пространство може да бъде идентифицирана с точка с безброй измерения в Хилбертовото пространство, така че едното пространство се явява „подпространство“ на другото. — Б.пр.