Кестеновия човек [bg]

Глава 106

Полицейският инспектор Бринк не е забравил 31 октомври 1989 г. през целия си живот. Всичко, което е трябвало да изтърпи по време на службата си в полицията, избледнява на фона на видяното през този ден. Дори сега, толкова години по-късно, когато Бринк седи в полумрачния офис срещу Хес, всичко отново се връща в мислите му и той не може да сдържи вълнението си.

Оперативният офицер Бринк пристигна в имението Ерум следобед, ден преди двайсет и деветия си рожден ден, тъй като тогавашният инспектор Мариус Ларсен е повикал подкрепление. Мариус Ларсен, или както той тогава се нарича "шериф", е там по жалбата на няколко съседи, които са съобщили, че добитъкът на Ерум обикаля нивите им. Това се е случвало и преди. Ерум, четиридесетгодишният глава на семейството, притежава малка ферма, а същевременно работел на непълно работно време на фериботния кей. Никога не е учил за земеделски производител и не е имал опит и умения за селскостопанска работа. В областта се говори, че той отглежда добитък за скромен доход. Ерум купува имота евтино на търг за продажба на недвижими имоти за неплатени дългове. Плевнята, добитъка и обработваните площи се продават заедно с жилищната сграда, така че той реши да направи пари от това. Вярно, бизнесът му вървял нито добре, нито зле. Като цяло, когато се говори за Ерум, често се използва думата „пари“ или по-скоро „липса на средства“. В същото време някои твърдели, че именно заради финансовото състояние на семейство му, местните власти му предлагат да настанят приемни деца при тях. След всяко следващото дете или юноша, дошло при тях за възпитание, са му превеждали определена сума в сметката. И през годините е имало много такива ученици.

Разбира се, в малката селска общност на Моен се знае, че семейство Ерум не се придържат към меките методи на възпитание. Но от друга страна, всички признават, че децата, които попадат под крилото на семейството, се оказват в много добри условия за възпитание. Свеж въздух, ниви, добитък — децата се учат, помагайки на възрастните, да печелят хляб си. Децата на Ерум, независимо дали са осиновени или собствени, биологични, лесно се различаваха от другите деца в района. Често дрехите, които носят, са износени и не отговарят на сезона. Съседите отбелязват, че цялото семейство е твърде отчуждено и неприветливостта на осиновителите се обяснява с тъжното им минало. И, въпреки че не ги харесват, все пак до известна степен изпитват уважение към тях, защото — за пари или не — правят добро за децата, които нямаха никой и нищо друго на този свят. Факт е, че Ерум винаги е бил зареден с бира, когато е работел на фериботния кей или просто е седял на пристанището в стария си, овехтял Opel.