![Кестеновия човек [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/4/1/kestenoviya-chovek-bg-download.jpg)
Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
— Ли, имам нужда от твоята помощ.
В министерския кабинет секретарката й провежда среща с двама млади адвокати, наскоро наети, доколкото тя си спомня. Ли е изненадана от появата на министърката, а събеседниците й изведнъж млъкват.
— Да, разбира се. Ще говорим по-късно.
Ли се сбогува с младите служители и те, напускайки офиса, любопитно гледат към Роза. Което не е изненадващо, защото тя беше в анцуг и мръсни маратонки и се показа в такова облекло в министерството.
— Какво е станало? Добре ли сте?
Беше приятно да усети искрената загриженост на Ли, но на нея не й е до това.
— Къде са Вогел и Енгелс?
— Вогел не се появи днес. А Енгелс има среща някъде тук, в министерството. Да им се обадя ли?
— Не, няма значение. Мисля, че сами ще се оправим. Имаме ли достъп до общинските архиви на случаите по отнемане на деца и до регистъра на временните приемни семейства?
— Да… Но защо ви е нужен?
— Имам нужда от информация за случая на едно приемно семейство. Регистрирано е в местния съвет на Odsherred. Според мен през осемдесет и шестата година, ако не се лъжа.
— Не съм сигурна, че случаите за онези години са дигитализирани.
— Но ти опитай! Става ли?
Ли е като онемяла, и Роуз я разбира.
— Ли, не ме питай защо имам нужда от това. Просто ми помогни.
— Добре. Тя сяда на клавиатурата на лаптопа, който вече е на масата, а Роза я гледа с признателен поглед. Тя влиза в своята регистрация на страницата на архива на Odsherred на местния съвет и получава достъп до материалите. Роза сяда на стол и се приближава, за да вижда монитора.
— Фамилното име на осиновителите е Петерсен, — казва тя на Ли. — Живели са в Одшърред на „Църковна“ 35. Името на баща е Поле, бил е учител в училището, а майката, Кирстен, е била художник по керамика.
Пръстите на Ли се движат по клавиатурата и на екрана се появява търсенето на Роза.
— Не, нищо. Имате ли техните граждански регистрационни номера?
— Не, не си спомням номера, но преди това вече са имали осиновена дъщеря Роза Петерсен.
Ли започва да набира номера, който Роза е посочила, но изведнъж спира и я гледа.
— Но това е твоя…
— Да. Погледни по-нататък. Не мога да ти кажа в момента за какво става въпрос. Просто ми се довери.
Ли кима несигурно, продължава да търси и скоро намира данните, от които се нуждае.
— Осиновена дъщеря Роза. Родена е под името Джул Андерсен. Приемни родители Пол и Кирстен Петерсен…
— Въведете регистрационните им номера и потърсете един случай през хиляда деветстотин осемдесет и шеста година.
Ли възобновява търсенето, набира номерата им, но след няколко минути клати глава.
— За осемдесет и шест нищо. Както казах, дигитализацията все още не е завършена, така че може би…
— Погледнете за осемдесет и седма или пета. Тогава в нашето семейство се появи момче, и сестра му беше заедно с него.
— Как се казва момчето или…
— Не знам. Не останаха дълго с нас. Няколко седмици или месеци.
Докато те си разменяха забележки, Ли въвежда всички данни и сега гледа отблизо монитора.
— Мисля, че го намерих. Осемдесет и седма година. Токе Беринг… И сестра му, близначка Астрид.
Роза вижда страниците с акта за гражданско състояние с дълга придружаваща бележка на екрана. От предпечатния шрифт се вижда, че записа първоначално е направен на пишеща машина. Имената на децата не й говорят нищо. Както и споменаването, че са близнаци. Но тя е сигурна, че трябва да намери именно тях.
— Изглежда, че са останали там три месеца, след което са били настанени някъде другаде.
— Къде точно? Трябва да знам какво се е случило с тях.
Ли се отдалечава от компютъра, за да може самата Роза да вижда страниците на екрана. Хартунг чете внимателно. Трите страници от машинописния текст на служителя от социални грижи я разтреперват. По лицето й се стичат сълзи, и чувства гадене в гърлото.
— Роза, какво става с вас? Това не ми харесва. Може би трябва да се обадя на Стийн или…
Роуз поклаща глава. Тя трудно си поема дъх, но все пак се заставя да прочете текста отново. Вече, за да разбере, кое е най-важното в него за нея. За да разбере, какво иска създателя на кестенявия венец от нея, какво иска да я накара да направи. Или вече е закъсняла? Възможно ли е чудовищният смисъл на посланието му да е, че всичко се е случило заради онзи инцидент? И да я наказва, до края на живота си да се чувства така?