Кестеновия човек [bg]

— Вие сте на номер седем.

Бринк го въведе в мазето и отключи вратата на архива — неприветлива, доста прашна стая, обзаведена с рафтове, пълни с кутии и папки. Тук няма прозорци, само дълги, флуоресцентни лампи, които Хес за последно бе виждал, когато все още седеше на училищния чин. Така че самият външен вид на стаята му напомняше колко много мрази мазетата и подземните помещения като цяло.

Според Бринк обемът на документите по делото е толкова голям, че е решено преди всичко да се дигитализира, за да се освободи повече място по рафтовете. Благодарение на това сега Хес трябва да чете материалите на екрана на стар компютър, издавайки ужасен шум. Бринк предложи да му помогне и дори настоя да остане, но Хес предпочете да работи сам, без да се разсейва от външни стимули. Естествено, той бе получил няколко обаждания на мобилния си телефон — на първо място Франсоа, който очевидно вече е разбрал, че Хес не се е появил в Букурещ — но Марк не отговори на обажданията.

Той знаеше точно какво трябва да намери, но все пак историята го завладя и Марк започна да задълбава в детайлите. Най-живо впечатление му направи описанието на първата среща на полицаите с близнаците. Когато са намерени, те са седели близо един до друг и момчето е прегърнало сестра си. Момичето се държи апатично, сякаш е в шоково състояние. Момчето се е разбунтувало, когато са ги разделили, за да ги заведат един по един до линейката. И се е държал като „диво животно“. Според резултатите от прегледа лекарите потвърдиха, че децата са били подложени на тормоз и насилие, за което всъщност е било оборудвано мазето. Те се опитват да ги разпитат, но се оказа абсолютно невъзможно. Момчето непрекъснато мълчи — не произнася и една дума. От друга страна, момичето е необикновено приказливо, но отговаря неточно; явно просто не разбра същността на въпросите. Психологът, който присъства по това време, стига до заключението, че тя, най-вероятно, се опитва да изтласка нежеланите спомени от паметта си и живее в паралелна реалност. Съдията ги освобождава от участие в последващия процес и до този момент близнаците вече са настанени във временни приемни семейства в различни части на страната. Властите решиха да разделят близнаците, така че да им е по-лесно да се дистанцират от миналото и да започнат живота си отначало. Хес не може да нарече това мъдро решение.

Първото нещо, което направи, разбира се, е да запише имената на близнаците — Токе и Астрид Бериги — и техните граждански регистрационни номера на лепкави бележки. Информацията за миналото на децата обаче беше много оскъдна. От удостоверение на служител от социални грижи следва, че през 1979 г. те са били подхвърлени на стъпалата на родилна болница в Орхус, когато са били на не повече от две седмици. Без да навлиза в подробности, авторът на удостоверението допълнително съобщава, че две години преди кървавите събития в „Кестеновото имение“ — както се нарича фермата на Ерум — близнаците са живели в други приемни семейства. С всеки нов ред, който чете, Хес усещаше все повече и повече, че се приближава към разрешаването на мистерията. Очаквания успеха обаче изчезна, когато вкарва регистрационните номера на близнаците в специалния регистър на полицията, за да разбере къде живеят в момента.