Кестеновия човек [bg]

След като зави на ъгъла и стигна до вестибюла на помощното помещение, Роза внезапно спира. На килимчето пред вратата има странен предмет. Приближавайки се на крачка по-близо, тя вижда нещо като венец или някаква украса в същата форма и веднага си спомня за Коледа, и най-вероятно защото наоколо бе навалял сняг. Но като се наведе, за да вземе украшението, тя осъзнава, че е направено от кестенови човеци. Те се държат за ръце един за друг и така образуват кръг.

Роза изтръпва и тревожно се оглежда. Наоколо обаче няма жива душа. Всичко в градината, включително старият кестен, е покрито с току-що навалял девствен сняг, по който няма други следи, освен нейните. Тя оглежда венеца отново, вдига го внимателно и влиза в къщата. Тя беше питана толкова много пъти за кестеновите човечета и тяхната символика, че е невъзможно да се преброят. И никога не предизвикваха други асоциации, освен с онези фигури, които Кристин и Матилда старателно правеха всяка година на масата за хранене в трапезарията. Когато обаче, забравяйки да свали мокрите си маратонки, Хартунг изтича нагоре по стълбите към втория етаж и повика икономката, е обзета от някакво различно и много неприятно чувство, което й е трудно да определи.

Роза намира момичето в празната стая на Кристин — тя вакуумира килимите, които са били на пода в стаята на дъщеря й. Алис се озърта наоколо, докато Роза изключва прахосмукачката и й показва венеца.

— Alice, who brought it? How did it get here?[50]

Икономката я гледа с неразбиране. Тя не е видяла венеца и не знае как той се озовал пред вратата на мокрото помещение, нито кой го е донесъл.