Кестеновия човек [bg]

Но, разбира се, не можеше да остане безразлична към мъката си. Тази сутрин бе посетила психиатъра си, който я посъветва да възобнови приема на антидепресантите. Затова, след като се върна вкъщи, облече анцуг. Най-общо казано, бе придобила навика да бяга следобед, когато работеше от вкъщи. Но днес Роза отиде да тича най-вече с надеждата, че ендорфина, произведен в резултат на физическата активност поне малко ще повиши настроението й и ще й даде необходимата сила да се справи без хапчета.

Имаше още една причина да напусна къщата. Точно по това време хамалите трябваше да пристигнат и да изнесат нещата на Кристин. След като се консултира с психиатър, тя реши да следва съветите му, да раздаде нещата й и да се раздели с миналото веднъж завинаги. Според него този символичен акт ще й помогне да продължи живота си. Затова Роза се обади на транспортната компания и обясни на икономката какво точно трябва да вземат хамалите от стаята на Кристин: четири големи кутии с дрехи и обувки, както и бюрото и леглото, на което тя обичаше да седи. Хартунг даде на Алис номера на клона на Синия кръст[48] на Nordre Fryhaunsgade и поиска да ги предупреди за предстоящото пристигане на товарачите с техните вещи, докато тя отиде с кола до Дюревен.

По пътя си помисли да се обади на Стийн и да разкаже за решението си, но не събра смелост. Те почти не си говореха вече. Началникът на отдел Убийства бе изложил всичко точно и ясно, но Стийн не се отказа и се бе вкопчил в надеждата, за която тя вече нямаше сили. Той отказа да подпише документите, признаващи Кристин за мъртва, въпреки че самият бе поискал от адвоката да ги подготви и изпрати. Стийн не споделяше с нея, но тя знаеше, че обикаля от врата на врата в квартала, където би могла да бъде Кристин в деня, в който изчезна. Партньорът на съпруга й Бьорк й разказа за това. С развълнуван глас той каза на Роза, че бюрото на Стийн все още е осеяно със схеми на канализация, къщи и селища. Всеки ден през първата половина от него, той напуска работното си място, без да казва къде и с каква цел отива. И вчера Бьорк тръгнал след него и видял Стийн неуморно да обикаля къщите в селото в близост до фитнес залата. Наистина, вероятно съжаляваше, че я е повикал, тъй като Роза го слушаше с пълно безразличие. Издирването на Стийн беше напълно безсмислено, но няма значение. Те със сигурност трябва да се съберат и да мислят за Густав, но в момента не бяха готови да го направят.

Роза беше напълно изтощена, когато най-накрая стигна до Червената порта. Студена, неприятна пот бе избила по цялото й тялото. От устата й излизаше пара. Дори се наложи да се облегне на портата за минута и да си почине и едва тогава се качи в колата, оставена на паркинга. По пътя към дома, минавайки покрай паметника на Knud Rasmussen[49] и бензиностанцията, проектирана от Arne Jacobsen, тя забелязва малка дупка в облаците. Снегът бе спрял, и слънчевите лъчи за кратко проникваха през тази пролука, на Роза й се стори, че пространството, разпростряло се пред нея, е покрита с гигантско одеяло, изтъкано от пенливи кристали и трябваше да затвори очи, за да не бъде заслепена. Когато отби на площадката пред входа, тя усети, че дишането й бе станало по леко, отколкото преди бягането. То се успокои и сякаш въздухът стигаше до самата й диафрагма, а не засядаше, като вода в запушена черупка, в гърдите или в гърлото. Когато излиза от колата, тя вижда широките следи от камиона в снега и се чувства леко облекчена. Е, работата е свършена. По стар навик тя отива в задната част на къщата, до входа на помощното помещението, което винаги използва след тичане, за да не остави мръсни и мокри следи в коридора. Силите напълно напускат Роза; тя мисли само как да стигне до дивана възможно най-бързо и да се стовари върху него, докато мислите за вещите, които безвъзвратно са напуснали къщата на Кристин, не я завладеят. Прясно навалялия недокоснат сняг скърца под краката й.