Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
– Не разбирате колко я обичам. – Размаха камата на един пръст над нежната шия на сестра си. – Поне я обичах, преди да ме предаде! За пръв път ли разтвори бедра, сестро? Болеше ли те? Или се наслаждаваше като уличница? Кажи ми истината! Анри дьо Гиз ли беше?
– Нямаше никого – изхлипа Марго.
Шарл вдигна камата. Заслоних Марго с тяло и блъснах ръката му. Острието изтрополи върху мраморния под и се плъзна към прага.
Шарл изви свирепо косата на Марго и я дръпна назад. Тя изпищя и се стовари на пода. В юмрука на Шарл остана дълъг, гъст кичур коса и той го вдигна като трофей.
Марго притисна с длан тила си и я отдръпна, почервеняла от кръв. Опитах се да изтласкам брат ѝ настрани.
Бърз като змия, той отвърна на удара. Улучи ме по челюстта и ме запрати назад. Паднах и главата ми се блъсна в твърдия мрамор. За миг замрях, зашеметена, парализирана. Чух обаче дрезгава, давеща кашлица.
Изправих се. Марго притискаше с длани тила си; превит одве, Шарл бълваше кървава слуз върху пода и се клатушкаше към падналата кама.
Спуснах се към него. Той стигна пръв до камата и ме погледна злорадо. Наведе се да я вдигне.
Щом сключи пръсти около дръжката, върху китката му се стовари ботуш. Погледнах нагоре и видях Едуар, все още в дрехите от приема.
– Мамо, Марго... Божичко, наранил ви е!
Едуар забеляза дългия тъмен кичур коса, окървавен в единия край, и разкриви лице, сякаш бе изтръгнат от неговата глава.
– Сварих мъж в леглото ѝ! – изкрещя Шарл. – Блудстваше с него, сигурен съм! – Разкашля се отново.
Едуар се втренчи в камата, осенен от ужасяващо прозрение.
– Смятал си да ги убиеш...
– Пусни ми ръката! – изхриптя Шарл. – Заповядвам ти като твой крал!
Едуар овладя бързо чувствата си.
– Ще вдигна крак, когато ти пуснеш камата, Шарл.
– В леглото на Марго имаше мъж! Гиз, познах го, той беше! Освободи ми ръката!
Едуар скръсти решително ръце и не помръдна, докато пръстите на Шарл не се разтвориха бавно, пускайки камата.
Едуар се наведе и взе оръжието. После вдигна крак. Шарл пропълзя настрани и седна на пода.
– Ще ти отсека главата за това – просъска.
Клекнах бързо до Марго и притиснах темето ѝ с кърпичка. Раменете и косата ѝ бяха подгизнали от кръв. Беше спряла да трепери и подхвърли с предизвикателен тон:
– Нямаше мъж в стаята ми!
– Лъжи, колкото си щеш, но аз вярвам на очите си! – не отстъпи брат ѝ.
– Какво си видял? – попита тихо Едуар.
– Марго по нощница, а до нея – гол мъж. Прескачаше прозореца – отвърна Шарл.
– Не си видял лицето му. Откъде знаеш, че е Гиз?
– Аз... – Шарл се смути и се заоправдава. – Мамо, не забелязахте ли как флиртуваше с нея снощи?
– Не погледна през прозореца да провериш накъде отива, нали? – настоя Едуар. – Ала извличаш прибързани заключения?
– Марго ми препречи пътя! – изсумтя раздразнено Шарл.
– Шарл, ако Гиз е обезчестил принцеса, ще изгуби главата си – обадих се вразумително. – Колкото и запленен да е от Марго, едва ли е толкова глупав.
– За бога, той ми е противен! – възнегодува Марго.
– Лъжи, колкото щеш – повтори Шарл. – Ще разкрия истината. – Втренчи се гневно в брат си. – Колкото до теб... Кълна се, че някой ден ще те убия.
При тези думи се обърна и излезе.
Въздъхнах изтощено. Марго и Едуар помислиха, че се взирам в отдалечаващия се крал, и се спогледаха. В нейните очи се четеше благодарност, в неговите – успокоение.
През този кратък миг в израженията им съзрях и нещо друго – нещо пресметливо и несъмнено съзаклятническо.
Трийсет и шеста глава
Убедих се, че съм сгрешила, и Едуар и Марго не заговорничат. Придворните дами на Марго настояха, че нищо неблагоприлично не се е случвало в покоите ѝ. Съучастническият поглед обаче, разменен между брата и сестрата, не ми даваше мира.
Не можех да рискувам Марго да забременее и определено не биваше да рискувам да се омъжи за радикален анти хугенот като Дьо Гиз.
Оставаше едно очевидно решение за доброто на дъщеря ми и на обединена Франция. След неприятна среща с Шарл написах писмо на приятелката си Жана, кралица на Навара.
Защо да водим битка? Каня те да ни посетиш, защото тук те обичаме като най-близка сродница. Моля се да си добре и щастлива. Отговори ми бързо.
След няколко дни прочетох посланието ѝ: "Добре сме и сме щастливи, доколкото е възможно да са щастливи лишените от свободата да служат на Бог. Анри вече е мъж, храбър в битките както съпруга ти, чието име носи. Отличава се с нравствена сила и справедливост – качества, за жалост срещани рядко във френския двор. Отдаден е от все сърце на протестантската кауза. Поздравява те и се надява да те види отново някой ден. Казва обаче, че този ден няма да настъпи, докато протестантите не получат пълна свобода да изповядват религията си."