Катерина де Медичи [bg]

Едуар се втренчи в камата, осенен от ужасяващо прозрение.

– Смятал си да ги убиеш...

– Пусни ми ръката! – изхриптя Шарл. – Заповядвам ти като твой крал!

Едуар овладя бързо чувствата си.

– Ще вдигна крак, когато ти пуснеш камата, Шарл.

– В леглото на Марго имаше мъж! Гиз, познах го, той беше! Освободи ми ръката!

Едуар скръсти решително ръце и не помръдна, докато пръстите на Шарл не се разтвориха бавно, пускайки камата.

Едуар се наведе и взе оръжието. После вдигна крак. Шарл пропълзя настрани и седна на пода.

– Ще ти отсека главата за това – просъска.

Клекнах бързо до Марго и притиснах темето ѝ с кърпичка. Раменете и косата ѝ бяха подгизнали от кръв. Беше спряла да трепери и подхвърли с предизвикателен тон:

– Нямаше мъж в стаята ми!

– Лъжи, колкото си щеш, но аз вярвам на очите си! – не отстъпи брат ѝ.

– Какво си видял? – попита тихо Едуар.

– Марго по нощница, а до нея – гол мъж. Прескачаше прозореца – отвърна Шарл.

– Не си видял лицето му. Откъде знаеш, че е Гиз?

– Аз... – Шарл се смути и се заоправдава. – Мамо, не забелязахте ли как флиртуваше с нея снощи?

– Не погледна през прозореца да провериш накъде отива, нали? – настоя Едуар. – Ала извличаш прибързани заключения?

– Марго ми препречи пътя! – изсумтя раздразнено Шарл.

– Шарл, ако Гиз е обезчестил принцеса, ще изгуби главата си – обадих се вразумително. – Колкото и запленен да е от Марго, едва ли е толкова глупав.

– За бога, той ми е противен! – възнегодува Марго.

– Лъжи, колкото щеш – повтори Шарл. – Ще разкрия истината. – Втренчи се гневно в брат си. – Колкото до теб... Кълна се, че някой ден ще те убия.

При тези думи се обърна и излезе.

Въздъхнах изтощено. Марго и Едуар помислиха, че се взирам в отдалечаващия се крал, и се спогледаха. В нейните очи се четеше благодарност, в неговите – успокоение.

През този кратък миг в израженията им съзрях и нещо друго – нещо пресметливо и несъмнено съзаклятническо.