Катерина де Медичи [bg]

След два часа оповестиха, че адмиралът очаква да го приема. Изпратих да извикат краля. Шарл отказа да се появи. Аз обаче настоях, че щом не иска Колини в двореца си, е длъжен да прояви смелост и да му го каже лично.

Стратегията ми подейства. Не след дълго той пристигна в покоите ми – нацупил устни и скръстил ръце. Седна и аз дадох знак да въведат госта ни.

Гаспар дьо Колини бе нисък мъж, но строен, с жилаво тяло и широки рамене на кален воин. Петдесетте години по бойните полета бяха обветрили красивото му лице. Имаше късо подстригана светла коса и малка брада, вчесана напред като пухкаво валмо. Не забелязах никакви бижута; носеше квадратна шапка от обикновен памук и износена черна туника, прилягаща повече на селски свещеник, отколкото на благородник. Обноските и жестовете му обаче подсказваха, че очаква светът да изпълнява всичките му желания.

Впечатли ме от самото начало. Пренебрегвайки ръмжащото куче в скута на Едуар и заплашителния поглед на краля, Колини падна на колене пред Шарл и сведе глава, разкривайки оплешивяло, изгоряло от слънцето теме.

– Ваше Величество, думите не стигат да изразя благодарността си от поканата ви. Щедростта, милосърдието и доверието ви ме трогват. Признателен съм ви за възможността да ви покажа, че аз и духовните ми побратими ви почитаме като наш единствен господар.

Речта на Колини, произнесена с толкова обиграна искреност и смирение, укроти Шарл. Сбърченото му чело се поизглади и по лицето му се изписа колебливо любопитство.

– Добре дошли в Блоа – промърмори той и махна нетърпеливо. – Стани, стани.

Грациозен и силен, Колини се изправи, без да се подпира с ръце. Русите му мигли почти не се виждаха, създавайки впечатлени за гол, чистосърдечен поглед. С Едуар се спогледахме крадешком, изразявайки безмълвно и доброто си впечатление, и скептицизма си.

Вниманието на адмирала бе съсредоточено изцяло върху Шарл, все едно аз и Едуар изобщо не присъствахме.

– Вярвам, Ваше Величество, че Бог ви е упътил да ме извикате, та във Франция отново да се възцари мир. Като ваш някогашен враг, позволете ми да ви поздравя за военната прозорливост. Доказахте неведнъж кой от нас е по-добър командир.

Устните на Шарл се извиха леко.

– Не ме поднасяйте, мосю. Знаете отлично, че брат ми спечели битките.

– Да – кимна Колини. – Но мъдрият крал се обгражда с талантливи помощници. В крайна сметка всяка победа се дължи на вас.

При тези думи мускулите по лицето и тялото на Шарл се отпуснаха.

– Адмирале, това е брат ми, херцогът на Анжу – посочи той.

За пръв път Колини погледна към Едуар. Кученцето оголи зъби, но адмиралът сякаш не го забеляза. Поклони се много ниско и се изправи с думите: