Катерина де Медичи [bg]

– Поласкан съм, Ваше Величество – отвърна адмиралът, – но не пия вино, за да не ми попречи да служа на Бог и на своя крал.

Отбелязах благочестивата гордост в тона му. Колини отмерваше грижливо думите си, та да създаде впечатление за смирена искреност, което не ми вдъхваше никакво доверие. Той седна до Шарл, а синът ми го улови за ръката и отбеляза шеговито:

– Паднахте ни най-после, татенце, и няма да ви пуснем лесно!

Засмя се, развеселен от остроумието си.

Колини също се засмя без сянка от притеснение, каквото подобни думи биха пробудили у по-неуверен мъж. Поговорихме за пътуването му, колко красива е долината на Лoapa и за младата му съпруга.

За четвърт час Колини се сприятели с краля. Двамата излязоха заедно от покоите ми, понеже Шарл изгаряше от нетърпение да разведе адмирала из двореца. С Едуар ги проследихме с втренчени погледи.

– Назряват неприятности – промърмори Едуар, щом се отдалечиха.

– Мисля, че допуснахме ужасна грешка, като го поканихме – отвърнах тихо.

Щом с Едуар се възстановихме, организирахме тържествен прием в чест на Колини. Поканихме триста благородници – херцози, кардинали и посланици. Шарл се наслаждаваше на суетнята.

Увеселението започна малко преди смрачаване. Масивното вито стълбище с изглед към вътрешния двор бе украсено със сребърен брокат и позлатени листа. Гостите ни наблюдаваха от стълбите как група млади жени, облечени оскъдно в ефирни рокли, размахаха във въздуха високи ветрила с пера, а после се събраха в кръг и докоснаха върховете на перата. Отдръпнаха ги драматично и разкриха една новородена Венера, застанала върху голяма "раковина" от боядисано дърво.

Нимфите се завъртяха и отстъпиха назад. Венера изпълни кратък танц, след което Марс – Линеройе, облечен в бяла тога и алена мантия – се появи, размахал сабя, и със свирепо изражение подгони уплашената Венера. Улови я, а тя го целуна, превръщайки го в кротко създание. Двамата се поклониха и обиколиха сцената ръка за ръка под бурните аплодисменти за зрителите.

Гостите влязоха в залата, от чийто таван висеше надиплена фина коприна. От време на време нимфите раздвижваха коприната като разбунено море. Въведоха парадно краля и семейството му сред океанския декор, а след тях – почетния гост.

Колини влезе в залата със завидно самообладание и не толкова завидно облекло – нов жакет от черна коприна с обикновена бяла яка без къдрици, както повеляваше модата. Оцених брилянтната му стратегия – сред сатена, кадифето и скъпоценните камъни Колини изпъкваше драстично. Той коленичи пред трона на Шарл и вместо да поеме протегнатата му ръка, целуна обутия му в чехъл крак.

Враждебното католическо множество остана впечатлено, а Шарл се разтопи от показната преданост. Широко усмихнат, вдигна Колини и го целуна по бузите.

– Убедени сме в лоялността и доброжелателството на адмирал Колини – заяви кралят, прегърнал през рамо госта. – Обичаме го като верен поданик и приятел. Който вдигне ръка срещу него, вдига я срещу нас.