![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
„Също като мен и ти не можеш съвсем да го проумееш, нали?“ — бе попитал той занга. Трябваше да направи няколко опита, докато успее ясно да изрази въпроса си — все още продължаваше да се учи на този странен начин на общуване. Но накрая, след като известно време силно трепереше, съществото се успокои и отговори утвърдително.
Дори дишащите водород явно имаха проблеми със своите богове. Изглежда това беше природен закон.
— Но знаеш последните координати на Линг, нали? — обърна се към биологът.
— Така е. Би трябвало да е възможно да се приближим до този сектор… ако посмеем.
Ларк кимна. Някак трябваше да убеди спътниците си, че рискът си струва.
— Ами другият въпрос, който трябваше да провериш? По купчината мазни пръстени пробяга поредица от сенки — израз на съжаление, което изглеждаше толкова типично джиджоско, че създанието повече от всякога приличаше на Аскс.
— Уви — отвърна на гал-седем X, — новината е ужасна за теб… и навярно за нас/мен. По време на дългото пътуване на този кораб — от злощастния дом на оттеглилите се до това обиталище на трансцендентни раси, — „Полкджхи“ на няколко пъти регистрирал местни звездни групи и след като установявал позицията си, успявал да изстреля съобщителни капсули. Има голяма вероятност поне три от тях да са стигнали до избрани точки в Цивилизацията на Петте галактики.
С други думи, джофурите са успели да докладват на родния си клан всичко за Джиджо.
Всичко за нещастните г'кеки.
За трекските бегълци, които толкова време са живели без господарски пръстени.
И за човеците и другите раси, готови за незаконни експерименти/манипулации.
Ларк мрачно отпусна рамене. Почувства сърцето си толкова натежало, че зангският му спътник се разтревожи за метаболичното му състояние.
„Джиджо е загубен“, осъзна младият биолог.
Разбира се, това беше предсказано отдавна. Но след затрудненията на „Полкджхи“ изглеждаше възможно огромният боен кораб да бъде сполетян от ужасен край, преди да успее да докладва за откритията си в Галактика четвърта. Поради тази причина двамата с Линг бяха напуснали сигурното си малко гнездо с надеждата да всеят смут в сърцето на врага.
„Може би трябваше да останем тук, да се любим и да се храним с плодове, докато ни открият или докато не настъпи краят на света.“
Сега не му оставаше нищо друго, освен копнежът да освободи Линг, за да са заедно през оставащото им време… И да нанася удари на врага, ако е възможно.
За щастие имаше оръжие. Подарък от умелия стар трек-, ски мъдрец Аскс.
„Червеният пръстен. Онзи, който Линг скри в яслите, преди да я заловят. Аскс трябва да го е програмирал като хищник, възпроизвеждащ се в инкубатор след инкубатор. Когато сраженията със зангските нашественици принуждават джофурските воини да искат резервни части, те получават негови потомци.
Мутирала форма на господарски пръстен с незабележими промени, които би могъл да измисли само мъдър стар аптекар-мъдрец, приложил уроци, усвоени от треките през двете хилядолетия на изгнание. Номера, с които джофурите никога не са се сблъсквали по звездните пътища.“
Скоро везните на войната отново се наклониха на другата страна. Вместо да отблъснат дишащите водород, джофурските сили продължаваха да губят територии. Много от войниците като че ли бяха поразени от странна епидемия. Онези, които преди бяха егоистично самоуверени, сега страдаха от пристъпи на самосъмнение или трекско съставно мислене. Някои купчини се разпадаха на съставните си пръстени, които се разбягваха във всички посоки. Други ставаха замислени, вцепеняваха се или започваха да викат и изпускат остри пари.
Имаше и такива, които бяха сполетени от нови и необичайни идеи.
„Само да бяхме разпространили заразата близо до командния им център, преди да успеят да реагират.“
Но джофурите бяха бързи, умни и енергични. Като отстъпиха и установиха карантинни зони, те успяха да запазят контрола над основните корабни системи.
Само че твърде нестабилно. По-голямата част от „Полкджхи“ се намираше в пълен хаос. Отслабени от сраженията, воюващите страни очевидно не бяха способни да направят нещо повече от това да запазят превзетите територии, докато навсякъде другаде се разпространяваше анархия.