Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Холограмата на Ние сви рамене, сякаш всичко това вече беше очевидно. Компютърното същество не се извини, че му е трябвало толкова много време, за да го открие.

— Висшите класове живот очевидно или са се доверили на ръководителите на великите институти, или са ги манипулирали, за да принудят ръководните органи на нашата цивилизация да вземат съответните мерки.

— Но все още остават още много неясноти! — възрази Сара. — Защо всички е трябвало да напуснат Галактика четвърта? По какъв начин се отразява това на другите класове живот? Какво общо…

— Сигурна съм, че ще ни помогнеш да разбулим и тези загадки, мъдрец Куулън — прекъсна я Джилиън. — Междувременно, тази новина е достатъчно тревожна. Когато каза, че щяла да се откъсне цяла галактика, аз си помислих, че говориш за Млечния път. Това може би обяснява защо нашата планета е била изолирана толкова време. И защо сме предизвикали такъв смут, когато най-после се свързахме с Цивилизацията на Петте галактики.

Ние отговори със стария си покровителствен тон.

— При цялото ми уважение, доктор Баскин, обуздай присъщата си човешка склонност към солипсизъм. Въпреки предизвиканото от този малък кораб незначително раздвижване, вселената не се върти около твоя вид.

Забележката се стори на Сара презрителна и несправедлива. Но Джилиън я прие с кимване.

Суеси съобщи за усилията си да се освободи от прозрачната броня на кораба, пласт, който веднъж ги бе спасил от гибелни лъчи, но сега им приличаше на мъртвешки саван. Само преди два часа той се беше оказал почти фатален, когато „Стрийкър“ се бе опитал да напусне фуниевидния гравитационен кладенец на бялото джудже и да се измъкне от рояка „кандидати за трансцендентност“.

За съжаление, джофурският крайцер „Полкджхи“ ги причакваше точно отгоре и предприе съвсем различен вид атака. Врагът излъчи сложни импулси на хиперпространствена честота и предизвика реакцията на странните атоми, включени във външната обвивка на „Стрийкър“, превръщайки пулсиращия пласт в огромна антена, която започна да привлича енергиен поток от Б-пространството! Както предвиди Ние, температурата скоро се повиши. Плочите на палубата започнаха да се нагряват и като че ли нямаше начин да се спасят.

„Стрийкър“ не разполагаше с каквито и да е средства да отговори на удара и дори не можеше да се отскубне от полетата на „Полкджхи“, за да се върне обратно сред очуканите кораби-бегълци, които обикаляха по спирала около бялото джудже. Ако атаката продължеше, щеше да се наложи да се предадат… или да се изпекат.

После от рояка неочаквано приближи зангска сфера, излъчваща разпознавателен код, който накара стадото джиджоски глейвъри в трюма високо да завие. Когато към „Стрийкър“ се понесоха „пратеници“, отделили се от гигантския занг, „Полкджхи“ с явно неудоволствие освободи полетата си.