![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Тази задача му се струваше почти постигната. Но Рети навярно се страхуваше, че Хари Хармс знае прекалено много. Шимът явно можеше да събере достатъчно информация, за да открие местонахождението на Джиджо и дори да настои да се върнат заедно с него. А тя не искаше да рискува.
„Номер две — да си осигури прехрана. Да стане безценна за някой достатъчно влиятелен, така че никога повече да не изпита глад.“
Дуер се поколеба. Момичето разполагаше с компютърния си учител, както и предоставената им от Хари информация за Каззкарк. Дали Рети бе измислила някакъв план, докато него го нямаше?
„Номер три — да се избави от белезите си.“ Винаги беше страдала заради грозните следи, останали от жестоките й някогашни мъчители. Лично Дуер почти не ги забелязваше. Бе виждал и по-ужасни неща.
И все пак тя копнееше колкото може по-скоро да се погрижи за това.
Дали на Каззкарк такава операция бе осъществима? Тук не живееха други човеци и местните специалисти може би нямаха опит с човешка плът.
Едва ли. Компютрите могат да съхраняват необходимата информация. А медицината сигурно има изключителен приоритет. Никога не знаеш какъв вид ще посети базата, така че трябва да си подготвен за всякакви случаи.
Дуер разбираше, че разсъжденията му се основават на съвсем недостатъчни данни. От малък беше слушал разкази за блестящата цивилизация, която предците му бяха напуснали. Сега действителността го хипнотизираше и поразяваше.
„Навярно трябва да изчакам Хари. Аз познавам Рети, а той познава Каззкарк. Заедно ще се справим по-добре.“
Тъкмо се канеше да се върне обратно, когато внезапно изпита странно, неспокойно усещане. Трябваха му няколко секунди, за да намери точната дума.
„Аз съм се… загубил.“
Никога не му се бе случвало! На родния му свят винаги се усещаше притегляне на север, нещо като биологична карта. Но тук, на този носещ се в космоса планетоид, мозъкът му явно бе изгубил ориентация. Нямаше представа къде се намира!
Той застана до една каменна стена и се опита да събере мислите си, докато покрай него минаваха тълпи от различни странни форми на живот. Дуер не им обръщаше внимание и се мъчеше да се съсредоточи, но му пречеше усилващата се паника.
„Мислех си, че след Е-пространството мога да се приспособя към каквото и да е. Може да съм преждевремец, но не съм дивак. Израснал съм, заобиколен от други раси. Но това… всичко това…“
От шума, суетнята, миризмите и натрапчивото присъствие на толкова много видове разумни същества — някои от които изключително враждебни към неговата раса — му се искаше да се вмъкне в първата срещната дупка и никога повече да не излезе навън.
Нямаше представа колко време е стоял като вцепенен от паника. Но скоро се сепна, когато в зрителното му поле навлезе едра фигура, по-ниска и закръглена от човешка, с котешки мустачки и четинеста кафява козина. Яко двуного, смътно напомнящо на бозайник, с остри зъби, оголени в гримаса, която Дуер взе за смъртоносна заплаха… докато съществото не започна да тътне приветствия на англически!
— Така, така. Да съм проклет. Човек? Така, така! Наистина човек! Такова удоволствие нямал съм от отколешни времена… отпреди кризата, когато беше мир! Ще ли се ръкуваме?
Създанието протегна пълната си лапа, от която постоянно изскачаха и се прибираха подвижни нокти. Дуер запремигва, смътно спомнил си за старата земянитска традиция на докосване на длани, отдавна изоставена, тъй като повечето извънземни не я харесваха. Той нервно протегна лявата си ръка — онази, която по-малко щеше да му липсва, ако съществото я отхапеше. Двамата несръчно се „ръкуваха“ и с очевидна радост се отдръпнаха един от друг.
— Прости ми невежеството — заговори Дуер, като се опита да имитира официалния междувидов поклон, който няколко пъти бе виждал да правят на Джиджо. — Но би ли ми казал кой… или какво…
Гласът му секна, когато светлата кожа на закръглената фигура пред него се зачерви. Дуер се уплаши, че може да е казал някаква обида — докато създанието не започна ритмично да пуфти, като очевидно се опитваше да имитира човешки смях.
— Това ли е истина? Не ме разпознаваш? Синтианин? Един от на човеците най-добрите приятели! Толкова добре! Така, така. До тази проклета криза, разбира се. Признавам. Приятелството се на мъчително изпитание подлага, когато смъртта струи като звездна светлина. Признавам го. Аз, който се наричам Киуей Ха'аулин. Признавам. И ти няма да ме намразиш заради това?
Дуер кимна. Синтианин? Да, беше чувал за тях… и смътно си спомняше, че е виждал снимки в стар том, когато Фалън му предаваше малко галактоксенология в библоския архив. Тази раса наистина бе известна с доброто си отношение към Земята в дните преди звездния кораб „Убежище“ да отлети за Джиджо. Макар че оттогава можеше да са се променили много неща.