![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Облекчени, земянитите посрещнаха спасителите си.
— Предполагам, че е време да се сбогуваме с малките си приятели — беше казала Джилиън Баскин. Глейвърите най-после щяха да се срещнат със съдба, определена им много отдавна.
Малкото стадо четириноги с готовност се затътри към херметичния шлюз, където Сара се прости с тях.
„Дано това ви донесе изкуплението, към което са се стремили предците ви. Странна, но достойна цел. Да се обедините с нещо съвсем различно. Да хвърлите мост над бездната и да помогнете на дишащите водород и кислород да станат едно.“
Най-после разбираше защо двете цивилизации толкова време са били в състояние да съществуват съвместно, въпреки враждите през ранната им фаза. Защото бяха обречени една на друга като събрана от родителите им двойка, която открива обичта си едва през първата брачна нощ.
Нещо повече, този съюз обясняваше защо известният космос не е бил завладян от машини. Обединени, класовете на дишащите кислород и водород не бяха по силите на силиконово-металните същества и бяха попречили на дигиталния разум да овладее и използва всяка частичка материя в Петте галактики.
„Изглежда толкова организирано, толкова съвършено… — дори в известен смисъл романтично. Сякаш вселената е създадена точно с тази цел.“
Загледана в отдалечаващите се глейвъри — носени от прозрачни, блестящи балони, — тя им завиждаше заради ясната роля. Заради очевидното им значение. В този момент те бяха големия успех на Джиджо, важни участници в нещо несъмнено благородно, които допринасяха с мъдрата си простота за велико единение.
Когато си тръгнаха, „Стрийкър“ още повече опустя.
Суеси съобщи за неуспеха си. Оказало се невъзможно по какъвто и да е наличен в момента начин да се избавят от материята по корпуса.
— Онези, които ни дадоха тази обвивка при Многоизмерния свят, не само са ни спасили живота. Те са се погрижили и да останем сред другите кораби чак до дъното на гравитационния кладенец.
Докато „Полкджхи“ орбитираше отгоре, готов да нападне, ако „Стрийкър“ се опита да избяга, изглежда нямаха друг избор, освен да придружат армадата на кандидатите към огромните, копиевидни обиталища. Акеакемай въздъхна с примирено тринарно хайку:
Емерсън Данайт високо се засмя, въпреки недъга си. Но Сара трябваше да се консултира с малкия си компютър. И въпреки това навярно не разбра тънките нюанси на този странен, интуитивен език.
„Готова ли съм? Да стана трансцендентна?“
Сара се зачуди какво ли означава това, но можеше да си представи само огромни, студени интелекти в хибридни тела, силно обтегнати от гравитационните вълни, замислени над сложни проблеми, в сравнение с които любимите й уравнения бяха като движения на псевдоподи на примитивна бактерия. Даже тези същества да откриеха начин да включат човеците и делфините в съставния си ум, тя не намираше перспективата за привлекателна.
„Така или иначе, това навярно е просто номер на Старите — като мозъчното увреждане на Емерсън или превръщането на Ханес в киборг. Шега, която ще разберем, едва щом стигнем до онези блестящи иглички.“
Когато Суеси й съобщи за неуспеха си, доктор Баскин се съсредоточи върху по-непосредствени въпроси.
— Каква физическа опасност ни заплашва, докато се приближаваме към бялото джудже?
— Има с-с-силна ултравиолетова радиация — отвърна Стат, един от инженерите на Ханес, легнал върху ходещо устройство в отсрещния край на заседателната маса. — Но бронята ни изглежда с-с-спокойно с-с-се с-с-справя с-с-с нея.
— Ами силната гравитация там долу? Ще забави ли часовниците ни?
— Да. Полето е достатъчно мощно, за да промени потока на времето — кимна Акеакемай и изпусна мехурчета през дихателния си отвор. — С по-малко от един процент.
Джилиън кимна.
— А гравитационният градиент?
Сара беше проверила въпроса.
— Вълните тук са няколко порядъка по-силни, отколкото при Многоизмерния свят. Ще изпитвате придърпващо усещане по дължината на тялото си. Не очаквам да е приятно — макар да казват, че по-старите разумни го намират за неустоимо.
Джилиън кимна.
— Прословутата Прегръдка на вълните. Колкото по-съвършен става някой вид, толкова повече се стреми към нея и толкова по-малко понася плоското пространство. Това е причината да не виждаме трансцендентни форми на живот. Нищо чудно, че се смятат за отделен клас.