![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Така е — съгласи се Суеси. — Но въпреки това са готови да се намесват в делата на по-младите раси.
Сара видя, че Джилиън свива рамене, сякаш за да каже: „Защо да се занимаваме с неща, които не можем да променим?“
— Значи това е трансцендентността. Всеки ъплифтиран вид, който е оцелял след звездната си зрелост, накрая се оттегля на такова място. И дишащи кислород, и дишащи водород. Те се събират край бели джуджета от Петте галактики, за да постигнат… какво? Знаеш ли, Ние?
Въртящите се линии се завихриха в лабиринт от променящи се мотиви.
— Същият въпрос измъчва теолозите в „зрялата“ цивилизация, която наричаме свой дом.
Някои смятат, че трансцендентните същества откриват нова младост в Прегръдката на вълните.
Други твърдят, че преминават през мистичен портал, за да последват благословените Прародители в по-добър свят. Както отлично знаете, дребните различия по такива подробности могат да разпалят страстите сред темпераментни кланове като сороси, тандуаси…
— Ти ли ще ми говориш за това! — кисело измърмори Ханес. — Проклети от Ифни фанатици.
— Това е вашето мнение… а също и на моите тимбримски създатели и на други умерени кланове, които смятат, че делата на трансцендентния клас не са наша работа. Че ще открием истината, когато дойде нашият ред.
Но трябва ли да ви напомням, че онези „фанатици“, за които споменахте, са сред най-могъщите раси, пътуващи с безброй космически кораби из плоското пространство-време? Те имат огромно влияние и действат по-бързо от умерените. В момента флотите им са обсадили Земята и преследват този екипаж, още откакто избягахме от Плиткия куп.
Сара видя, че Джилиън се навежда напред. Скулите й изпъкваха от светлината на вихрещата се холограма.
— Явно се опитваш да кажеш нещо. Продължавай.
— Искам да кажа, че „Стрийкър“ беше подложен на ужасни гонения, защото представлява опасност и обида за почитаните традиции из целите Пет галактики. Явно останките и информацията, които носите, застрашават дълбоко вкоренени вярвания.
— Това вече ни е известно — отвърна Джилиън. — Предполагам, че най-после си разбрал защо, нали?
Ние разшири спиралата си и едва не докосна лицето на русата жена.
— Наистина мисля, че успях. Изглежда вашето откритие възкресява древна ерес, която е била смятана за изчезнала от милиони години. Ерес, която твърди, че всички вярвания на нашата цивилизация са лъжа.
Ларк
Дълбоко в недрата на джофурския боен кораб нещата отново се бяха променили.
Последния път, когато Ларк бе влизал в жизнения център на „Полкджхи“, мястото напомняше на гъста, но подредена гора — триизмерна ферма, — с тучна зеленина и пълзящи по метални скели растения, които пречистваха въздуха и водата на огромния кораб и служеха на джофурския екипаж като всяка друга ефикасна машина.
Сега представляваше непроходима джунгла, в която растения и автотрофи от безброй светове се бяха отскубнали от определените им места, пълзяха около разпадащата се решетка и безумно се оплитаха помежду си.
Сред буйната зеленина виждаше плашливи малки същества — животни от различни видове, които преди определено не бе забелязвал тук. Дали бяха избягали от някоя корабна лаборатория, опустошена в разгара на битката? Или наблюдаващите ги компютри нарочно ги бяха размразили и освободили в някакво безплодно усилие да възвърнат контрола си над миниатюрната екосистема, която с всяка изтекла мидура ставаше все по-сложна и дива? Когато навлезе по-навътре, Ларк дори зърна малки организми, напомнящи на отделни джофурски пръстени, които се гърчеха и пълзяха по клоните в търсене на гнила органична материя. Светлата им повърхност изразяваше невинност и простота. Очевидно нито един от тях не се стремеше към усъвършенстване или постигане на разумност чрез комбиниране в купчини.
Ларк хареса новия вид на жизнения център. Той произхождаше от свят, на който природата сама намираше равновесие — сложен баланс, неизбежно хаотичен, но функциониращ по-добре от който и да е план. Даже когато много представители на планетната биосфера бяха врагове и се изяждаха помежду си, крайният резултат бе сътрудничество и всяко същество, всеки вид имаше отделна роля, с която помагаше на цялата система да процъфтява.
„Нещо като нашата малка група от странни съюзници — каза си Ларк, замислен за експедицията им до сърцето на джофурския кораб. — Може и да не си вярваме, но нямаме друг избор, освен да си помагаме.“
Докато си пробиваше път през буйната растителност, той спря край натежала от пълзящи праскови лиана, много разпространена на безброй кислородни светове. Откъсна един от плодовете и го поднесе към устата си, но първо трябваше да изчака пулсиращите пластове на мембраната да се отдръпнат настрани. Ларк отхапа с наслада и по брадичката му се стече червен сок. После лакомо изяде още няколко праскови. Това беше първата му истинска храна от няколко дни насам.