Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

От джунглата се появи едра фигура. Широка в основата и със заострен връх, тя зловещо приличаше на джофур.

„Или на трек“, приклекнал в сенките, си напомни Ларк. Не бе сигурен коя е точната дума, дори когато купчината се приближи. Съставното същество, което някога беше Аскс, любим трекски мъдрец, после се бе превърнало в надменния джофур Еуаскс. Сега не отговаряше и на двете имена. По восъчната пирамида от мазни торуси пробягваха тръпки, докато отделните сегменти спореха помежду си. Очевидно господарският пръстен вече нямаше пълен контрол.

Въпросът всеки момент можеше да се реши в полза на верността към капитан-водача на „Полкджхи“, което означаваше, че екипажът на кораба ще научи за присъствието на Ларк. Но все още не. Междувременно продължаваше странното, колебливо сътрудничество между занг, човек и купчина пръстени. Несигурен съюз на съставни същества. Ларк реши да нарича обърканото създание „X“ — поне докато окончателно не установеше какво е.

По коничното тяло пробягаха вълни от сенки и цветове и купчината прошепна на галактически шест от речевия си връх:

— аз/ние/Аз успяхме да постигнем целта — проникнахме в терминала на местния агроном. Моята/нашата задача да научим новини — тя се оказа възможна.

— Да? — пристъпи напред Ларк. — Разбра ли къде държат Линг?

Беше се надявал да я открият в жизнения център, близр до гнездото, където двамата бяха изпитали щастие… макар и съвсем за кратко.

Съставното същество потръпна. По надиплената му, восъчна плът пълзяха десетки малки, тъмночервени пръстени, които се хранеха от секретите му. За екипажа на „Полкджхи“ тези безвредни наглед тороиди бяха преносители на зараза, по-ужасна от зангската.

— За останалите човеци — Линг и Ранн, — няма никакви нови съобщения. Що се отнася до последното им известно местонахождение, аз/ние го локализирахме до един от квадрантите на кораба… онзи, който преди двайсет мидури беше завладян от нови, подобни на занги същества, очевидно проникнали през корпуса.

Новината за дишащи водород подкрепления не подейства на спътника на Ларк както би трябвало да се очаква. Сферата потръпна, с което изрази силно желание да избягва контакт с новодошлите.

„Така значи — помисли си младият биолог. — Сред дишащите водород също има фракции, нации, раси… или поне техни аналози. И те като нас най-много се страхуват от собствените си роднини. Предполагам, че това не би трябвало да ме изненадва.“

По време на дългото си пътуване от яслите тримата странни съюзници бяха спирали при различни терминални екрани, за да видят какво става навън. Докато X се опитваше да опише звезда от тип бяло джудже и да обясни какво е известно за трансцендентния живот, зангът изглеждаше разтревожен. Безпокояха го постоянно увеличаващите се доказателства, че класовете на дишащите водород и кислород накрая се сливат сред гравитационните вълни. Спътникът на Ларк очевидно не харесваше много тази перспектива.